Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 177

После кметството се оказа зад нея и двамата с вълчака се стрелнаха между дърветата около дома на пастора. След като се вмъкнаха през страничната врата, тя и Бък се свиха на площадката, като душеха и се ослушваха. Нещо ужасно беше станало при олтара и в мазето. Устата ѝ се сбръчка от острия мирис на студена кръв и изгорял барут. Черният търбух на вратата на мазето отделяше миризма на разкъсана плът, пот и страх, и на Променен със сигурност - просълзябашата смрад на задушен размазан енот.

Прашни стрели от цветна светлина се спускаха през стъклописа в източния край на църквата. Пейките бяха празни, въпреки че се беше задържала миризма на хора и няколко изгорели свещи... „Чакай малко!“ Събирайки още въздух в устата си, тя опипа с език аромата и ахна:

-      О, боже! Пъпчивия... Бен?

Беше се върнал в Рул все пак. „И е умрял тук, в църквата.“ Ароматът беше... насилствен. Оплетена в смесица от белина и борова смола, миризмата на Бен беше навсякъде, сякаш бяха трили и трили, знаейки, че нищо не би могло да изтрие смрадта на тази ужасна смърт. Покривката на олтара я нямаше, както и килимът на платформата. Някой се беше опитал да изчегърта кръвта на Бен от стената, където все още висеше кръстът, но твърде късно. При вида на тези призрачни пурпурни пръски сякаш студен пръст се плъзна по врата ѝ. Не можеше да си представи как някой би могъл все още да се моли тук.

Още кръв в преддверието, набита в пукнатините на камъка. Не можеше да каже чия и нямаше време да души. Вратата на камбанарията беше отворена. Горе нямаше никой, доколкото можеше да долови, въпреки че смрадта от Променените на Фин падаше като водопад от студен въздух. Вратите на църквата също бяха леко открехнати и през процепа тя ги видя, както и хората на Фин, и коне, изпълващи площада.

Алекс изкачи витите стълби на камбанарията и скочи в къс каменен коридор. Бък вървеше по петите ѝ, а ноктите му драскаха по камъка. Светлината влизаше през правоъгълни процепи в стената, които ѝ напомняха за бойници в замък, само че много по-широки. От площада долетя тракане на подкови, ниско мърморене на хора, но не и писъци. Което беше странно. С всички тези Променени тя беше очаквала истерия и бой. И все пак изобшо нямаше стрелба, нито тук, нито на север. Пред себе си видя въжета и дървена конзола, с която изкарваха мелодия от камбаните. Едното въже висеше, вероятно закрепено към онази работеща камбана.

Толкова беше устремена да огледа площада, че вече се беше обърнала настрани, преди умът ѝ да отбележи какво беше видяла: огромен правоъгълник в сянката, закрепен за най-долния ляв ъгъл на конзолата на камбаните.