Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 176

„О, боже!“ Ами ако това бяха децата на Рул и там имаше Променени? Би ли могъл Фин, е... сигналът би ли стигнал толкова далеч? Толкова нашироко? Какъв обхват имаше този човек?

„Обхват. Има нещо в тази мисъл. Онова хлапе Джаспър спомена Питър и как той се оправял, когато Фин бил далеч. Каза, че ако Фин умре, мрежата ще се разпадне.“

Беше мислила за същото, когато се опитваше да разбере как Фин се справя с всички тези Променени. „Знам, че сигналът скача, защото чудовището го прави, а аз вървя с него.“ И виж какво беше станало с нея, когато Променените на Фин атакуваха онова плато - голям наплив, огромен сигнал и тя се събуди на снега. „Но какво значи това? Как мога да го използвам? Какво означава?'

Право напред забеляза къса алея, обградена с отделени гаражи, която чезнеше в паркинга на кметството. Подуши до задната стена голяма зелена кофа за боклук, където бяха паркирани три шерифски автомобила без гуми и врати, оставени на шаситата си. Отдясно имаше единична алея, която водеше до площада. Дългият навес от оцветено стъкло, който свързваше училището с църквата, ѝ се падаше отляво. Високи дървета се изправяха чак до жилището на пастора и до училището, а ако спомените не я лъжеха, и до странична врата в църквата през двора.

Алекс придърпа Бък близо и клекна в пряспа стар сняг зад последния гараж отляво и в самия край на алеята. Имаше две възможности: кметството или църквата. Ако се придържаха към дърветата, тя и вълчака имаха много подобри шансове да се вмъкнат в църквата. „Биеха камбаната. - Което значеше, че камбанарията беше отворена. - Качи се високо, огледай нещата, виж къде Питър, Вълка и Пени са във връзка с Фин!“ Можеше дори да види Крис. Узито имаше оптичен мерник. Чакай, можеше ли да убие Фин? „О, я се събуди, скъпа!“ Тя не беше снайперист. Дори не знаеше дали узито има такъв обхват. Освен това - тя усети как гърдите ѝ се свиха - какво щеше да стане, ако Фин умреше? С всички тези Променени наоколо тя се обзалагаше, че нищо добро.

-      Ще бъдат свободни. Никой няма да ги контролира. - Когато вълчакьт изскимтя тихо, тя погали ушите му. - Знам. И аз ги надушвам. - Миризмата на Променените се усилваше с всяка секунда. - Разбирам те, момче, тръгваме.

Когато притича покрай кметството, тя долови странен мирис - просто лек намек като дим от подправки, разнасящ се от силния бриз. Подправките я накараха да залитне. „Не! - Тя стъпка асоциацията, преди тъгата да се беше върнала и да я беше погубила. - Достатъчно, Алекс! - Тя се стегна, фокусира се върху биенето на сърцето си. - Ти си разстроена, това е въображението ти. Ти искаш това да е Том.“

-      Мини през това и ще плачеш после! - промърмори.

Вдиша преднамерено още веднъж. Този път нямаше подправки, нямаше го призрака на Том. Усети само дизелово гориво и обгорял... метал? Като почернена консерва боб, поставена да се стопли на лагерен огън. Все пак миризмата беше странно химическа - на барут и... Тя се върна в един летен следобед, когато баща ѝ, проклинайки, насочваше пожарогасител. Помнеше тебеширенобялата химическа струя и как майка ѝ фучеше за това, че трябвало да носят маски, за да изчистят кашата. „За фосфорната киселина трябва да се тревожа.“