Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 174

-      Не! - но едва се чу. - Крис, бягай, измъкни се, бягай...

Внезапно „щрак“. Или чудовището ѝ пусна, или тя най-после се беше съвзела, не беше сигурна. Зрението ѝ се изчисти и тя видя Бък надвиснал над нея с лапа върху гърдите ѝ. Взорът ѝ се отмести към накъсани парчета небе, което се показваше между клоните. „Паднах от коня.“ Седна с мъка, избърса кръв от ъгъла на устата си и заслуша бумтенето на пулса си.

„Това беше Крис.“ Тя беше почти сигурна. Конят, червеникавокафяв, беше неговият и тя успя да зърне за кратко лицето му... Същата коса, лицето беше същото, но натъртено и имаше нещо сбъркано в очите му.

-      Червени - вдиша тя. Бък побутна врата ѝ и тя си позволи да се облегне на вълчака. Очите на Крис бяха червени. Същите като на Питър? Не. Колкото повече мислеше, толкова по-сигурна беше, че Крис беше ранен. От гледната точка на онова момиче той беше храна - кръв и сол, страх и пот. Месо.

Беше силна тази Червена буря. Всеки път, когато онова давай-давай, върви-върви я сграбчеше, чудовището се измъкваше. Да го натъпче обратно, когато наоколо бяха само Фин и няколко изменени Променени, не беше толкова трудно. Но увеличаването на бройката значеше по-голяма наситеност, по-широко излъчване. Тя не беше сигурна, че може да удържи контрола.

Вдигна узито, откъдето го беше изпуснала, и се изправи на крака. За момент помисли да остави зелената брезентова медицинска раница, сега натъпкана до краен предел не само с медицински запаси, но и с няколко книги и дреболии, които беше събрала по пътя. Чантата само щеше да ѝ тежи и да я забави.

„Но Крис изглеждаше ранен. - Повдигна раницата на раменете си и се хвърли в залитащ, клатушкащ се бяг с Бък, който подтичваше до нея. - Крис е тук и е в беда. Трябва да направя нещо, да помогна някак, да сторя нещо.“

Само ако можеше да измисли какво.

Преминаването през Рул - пустите му улици, разрушените къщи - беше като да се скиташ през изоставена снимачна площадка на филм за бедствие. Прозорците на много къщи бяха разбити. Някои нямаха врати. Тя спря само веднъж - при къщата на Джес. Вратата ѝ висеше накриво като изгнил зъб, готов да падне от гнездото си. Част от Алекс искаше да влезе. Беше оставила родителите си тук, на бюрото в стаята си. Но шансовете прахът им да бе още шук бяха толкова големи, колкото и тя да спре Фин.

„Трябва да продължавам. - Зърна напръскан със спрей червен знак X, потекъл от трегера над разрушената врата. - Като онази история от Стария завет за ангела на смъртта.“ Само че не всички къщи бяха отбелязани. Все още имаше тела в няколко, а също и мъртви Променени.

Но Крис беше между живите, а те имаха нужда от помощ. „А Питър, Вълка, Пени... какво да правя, какво трябва да направя?“ Все още преобръщаше това в главата си, докато приближаваше центъра, промъквайки се от къща в къща през задните дворове. Както си спомняше разположението на площада, църквата беше в северозападния ъгъл. Къщата на Джес беше западно от площада, което значеше, че тя идваше иззад кметството. Не знаеше какво щеше да прави, щом веднъж стигнеше. Имаше ли заден вход в сградата? И ако имаше... тогава какво? Да се качи на покрива? Можеше ли изобщо да го направи? Как щеше да помогне това?