Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 169

-      Не, не мога. - Щеше да намушка това хлапе, ако не престанеше. - Спри да мърдаш! Само малко остана... - Вътрешностите и застанаха неподвижно, както искаше от Ди, когато Мина... изпухтя.

„О, боже!“ Мина не гледаше в посоката, откъдето бяха дошли, а напред, където искаха да отидат. Зад нея. Зад гърба ѝ.

-      Какво? - попита Ди, когато Ели замръзна. - Какво и...

-      Ш-ш-т! - С опънати нерви Ели се наведе, взе савиджа и бавно се изправи. Когато се премести, един клон на бор се счупи с хрущене. Ушите на Мина само помръднаха. Кучето ѝ изобщо не промени позата си, за да погледне към нея.

-      О! - беше Ди и Ели разпозна тона, с който момичето ги беше предупредило във фургона: „Хей! Хей, всички!“.

Ели се обърна и това, което се промъкваше през дърветата, превърна червата ѝ в треперещо желе.

Беше само една, но, боже, това беше достатъчно. Момичето имаше зацапана ръждива алуминиева бухалка, което значеше, че се беше упражнявала.

И имаше още нещо, което беше съвсем характерно. Щом го видя, Ели веднага разбра как всички тези човекоядци ги бяха намерили изобщо.

* * *

В ужаса си това беше единственото нещо, за което всъщност мислеше. Как така човекоядците бяха тук и ги чакаха? Фин се промъкваше от юг. Това не значеше, че пътят на север беше чист, но тя, Джейдън и Крис бяха дошли в Рул от приблизително тази посока преди малко повече от дванайсет часа. Да, вярно, бяха се спуснали малко по на запад. Но не бяха налетели на човекоядци. Мина не беше предупредила нито веднъж. Тогава защо имаше такива сега?

Всички знаеха, че човекоядците се връщаха към познатото. Крис беше нещо познато. Както и Джейдън. Идеята на Крис беше да се използва като примамка, за да ги отведе далеч, за да могат Хана, Исак и другите да са в безопасност, а после да убият човекоядците, когато нападнеха. Само че никой никога не нападна.

След като бяха стигнали в Рул, всичко беше станало толкова бързо, беше станало направо спешно. Крис беше ранен лошо и почти умираше, после Том, а сега Фин идваше и голямото бързане да се махнат от града... е, накрая просто бяха забравили. Беше им се изплъзнало от ума.

И ето - планът на Крис беше подействал. Само че в грешния момент. Защото тук беше това момиче, а Ели познаваше само една човекоядка със зелен шал с цвят на лайм. Лена.

116

-      Стой зад мен! - каза Ели, затвори ножа и го пусна в предния си джоб. Не си даде труда да види дали Ди има нещо против, само вдигна савиджа. Ръмжейки, сякаш казваше: „Дори не си го помисляй“, Мина беше застанала между тях и Лена.

Човекоядката спря за кратко на около десет метра. Очите ѝ вече не бяха толкова хлътнали, колкото преди. С изключение на шала дрехите ѝ бяха различни. От петната по бухалката Ели съдеше, че Лена беше спирала за няколко закуски по пътя, както татко ѝ спираше някога на бензиностанции за понички и вафли. Вече мършаво, момичето изглеждаше като вълк, сякаш ходенето, свежият въздух и времето, прекарано в гората, бяха подмамили животното навън от скривалището му. Или може би Лена най-после си беше отишла, чудовището я беше изяло отвътре, докато беше останала само ръкавицата на кожата ѝ.