Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 163

-      Добре, хайде! - извика Том. Завъртя се, ритна конете им да побегнат и се стрелна към дърветата, отправяйки се обратно към центъра на Рул на пет километра в бъдещето им.

Не беше грешка, но Крис открадна един последен поглед. Двама Променени бяха сложили ръце около все още крещящия Джарвис. Тримата танцуваха някакъв пиянски пирует. После друг Променен се присъедини, а после още и още, Джарвис вече не крещеше, а пищеше, те се тълпяха върху него по начина, по който мравките поглъщат плячката си, и имаше кръв, толкова много кръв.

„И ще има още, защото това е краят на света. - Крис се обърна напред. Очите му щипеха. Бузите му бяха мокри и той не мислеше, че беше само от кръвта. - Това е краят, това е краят, това е краят.“

113

-      Махнете се от края! Махнете се от края на фургона! - крещеше Ели, но никой не слушаше. Всички пищяха, децата се сучеха насам и натам, за да видят. Беше като филм за бедствие, в който марсианците внезапно нахлуват и всички се превръщат в уплашени зайци, целите в опулени очи и отворени усти, точно преди пришълците да ги издухат от дрехите им. - Мърдай! Стани! - Стиснала савиджа за цевта, тя скочи на крака, килнала оръжието като бухалка, точно когато една ръка се закачи за фургона зад елфчето, което искаше да лови риба. - Махни се от пътя! - извика тя и удари с приклада надолу като с чук.

Човекоядецът изврещя, щом кокалчетата му се разцепиха. Когато момчето - беше ли това момче под цялата тази коса? - зяпна от изненада и болка, тя го удари по лицето с приклада. Залитайки, то се препъна в двама други и тримата паднаха като кегли за боулинг.

„О, боже, ужасно сме загазили!“ Около краката ѝ ръмжащите кучета се блъскаха, опитваха да се вклинят заедно в стена от свити мускули и оголени зъби. Отпред на капрата Лушън беше застанал на крака. Дръпна помпата на пушката си, стреля и внезапно главата на едно момиче изчезна, а две въжета от кръв все още пулсираха, защото сърцето още не беше получило съобщението. Стреляйки с огромен черен пистолет, Сара не улучваше абсолютно нищо, само отблъскваше рояка със силата на гърмежите.

Колко още можеше да продължи обаче? Ели знаеше, че нямат достатъчно амуниции. Както харчеше патроните, освен ако нямаше няколко допълнителни пълнителя...

Може би Лушън беше осъзнал същото в този момент - че Сара само хаби патроните. Че ако иска да си задържи зловещия скалп, по-добре да се чупи. Внезапно той се наведе, грабна една раница, метна я през рамо, удари с приклада един човекоядец, ритна друг в лицето и скочи от капрата.

-      Чакай! Ти ми взе патроните! - извика Ели, когато Лушън скочи на земята и хукна към далечните дървета. Тя го изгуби от поглед почти веднага в плътната плетеница от храсти и ниско висящи клони. Нито един човекоядец не го последва, вероятно защото имаше толкова много вкусни деца.