Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 165

Фургонът направи на Грег услуга, а на тях никаква. Когато профуча покрай него, човекоядците, стиснали коня му, се пръснаха. Едно мършаво хлапе се подхлъзна с писък, който спря рязко, когато едното колело преряза корема му. Конят на Грег подскочи към тясна ивица от пътя покрай дърветата. Момчето се приведе ниско към врата на коня, когато ниски клони изсвистяха над главата му. Все още на капрата, хлапето с палтото и момчето с мише лице залитнаха и се обърнаха. Разстоянието между тях и фургона на Ели се беше стопило.

Докато гледаше как конят настъпва и фургонът расте, Ели имаше шест секунди. Една - да бъде парализирана, две - да разбере, че сблъсъкът беше неизбежен, и три - че или конят ще връхлети върху тяхната платформа, или ще спре внезапно, катапултирайки двамата човекоядци право в техния фургон, където щяха да намерят не само кучета, с които да се бият, но и много нови неща за ядене. В последните три секунди Ели знаеше, че е по-добре да направи нещо, или беше мъртва.

-      Мина, свободно! Скачай от фургона! - Тя сграбчи ръката на белокосото момиче и мина по ширината на платформата с две огромни крачки. - Скачайте, скачайте, скачайте!

114

Площадът беше напълно празен. Препускайки покрай беседката, Том и Крис спряха при северозападния ъгъл между кметството и църквата. Том скочи от сивокафявата си кобила, преди да е напълно спряла, и сграбчи юздите на Нощ, преди Крис да е успял да слезе.

-      Не! - Лицето на Том беше стегнато. Стискайки раненото си и все още сълзящо бедро точно над щръкналото парче желязо, той каза дрезгаво: - Ти не!

-      Какво? Не, вече съм добре. - От отворените врати на църквата долитаха звуците на химн, но камбаната беше тиха. - Ти не трябва да се катериш с този крак. Аз ще поема камбанарията, ти отиди в затвора и...

-      Не! - Том избърса потта от горната си устна с опакото на дланта. - Не може да бъдеш част от това.

-      Какво? - Въпреки предупреждението на Том той слезе от коня. - Том, какво правиш?

-      Някой трябва да остане - каза Том. - И двамата го знаем.

-      Не, аз не го знам. - Крие сграбчи раменете му. - Луд ли си? Те ще дойдат. Бомбите са с таймери, за бога! Защо?

-      Защото ако нещо се обърка, аз съм единственият, който знае какво да прави.