Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 164

Сега какво? Наоколо децата все още пищяха и само седяха, докато кучетата се опитваха да се нахвърлят към лявата ѝ страна, където бяха болшинството от човекоядците. Само ако децата пуснеха кучетата! Ели сграбчи елфчето за рамото и го дръпна.

-      Стой зад мен! Стой зад кучетата! - извика.

Хлапето ѝ хвърли див поглед със зяпнала уста. За секунда Ели помисли, че я е разбрал, но после момчето се хвърли точно в грешната посока, към капрата. Един човекоядец с плоско лице и само с половин нос се надигна внезапно. Елфчето започна да пищи и вдигна ръка. Онзи с половината нос я сграбчи и дръпна рязко. Елфчето се сви надве и успя да се запъне със свободната си ръка за фургона. За секунда се олюля с лице надолу като зле балансирана люлка.

-      Сара! - извика Ели, когато човекоядецът се дръпна, за да удари. - Сара, зад теб! -Тя се извъртя, мушна в Полуносия онзи огромен пистолет, натисна спусъка... и нищо, бяха свършили патроните, беше напълно празен. Елфчето нададе смразяващ кръвта писък, когато човекоядецът сключи челюсти върху врата му в горната част на гръбнака. Миг по-късно все още ритащото елфче изчезна от поглед.

-      Не-е-е-е! - Мигвайки, за да махне сълзите, Ели се обърна и започна да замахва сляпо в дъга, съвсем наясно, че беше само въпрос на време някой човекоядец да изтръгне пушката ѝ или друг да се мушне под замаха ѝ. „Забави, забави! Избери си мишена! Ще се измориш и те ше те пипнат.“ Тя се принуди да изчака, да остави кучетата да я пазят. Джет и Призрак - най-големите - стояха един до друг и захапваха, когато някой човекоядец приближеше. Блъскайки се отпред, Мина притискаше задницата си към Ели, за да я избута назад, само че малкото белокосо момиче се беше свило зад краката ѝ. Хваната в сандвич между куче и малко момиче, Ели усети как започва да губи равновесие. „Не, не!“ Ако паднеше, можеше да не успее да се вдигне навреме.

-      Мина, стой! - едва можеше да чуе себе си през врявата от пищящи деца, лаещи кучета и цвилещи коне. Чуваха се изстрели, когато няколкото деца с оръжие стреляха. Но те нямаха място да маневрират и се прицелваха диво.

Във фургона на Джейдън един човекоядец с бухалка в ръка скочи върху капрата. Джейдън се наведе, когато оръжието изфуча. Докторът с превръзка на окото беше закрепил дълга пушка на рамо и извика нещо - може би „стой долу“ или „не мърдай“, - а после от дулото изскочи яркожълт пламък. Човекоядецът размаха изненадано ръце като Уили Койота и се катурна назад. В задната част още двама човекоядци, целите ръце, крака и тояги, се покатериха на платформата. Един се хвърли в пищящите деца като гмуркач от висока платформа. Когато златният ретривър Дейзи и три други кучета се приближиха, децата се изсипаха през фургона. Това беше единственото им движение и то беше ужасно - като бизони, избутани от скала.

„Къде са момчетата на конете, Ейдън и Сам, къде са?“

Писък далеч назад. Ели се обърна. Конят на Грег се опитваше да се освободи от четирима човекоядци, сграбчили краката на ездача и юздите на животното. Още трима се трупаха върху капрата на третия фургон. Коларят - момиче с дълга до кръста кафява плитка - изпищя отново, когато едно дългуресто момче с палто като на Нео от „Матрицата“ уви плитката около врата ѝ. Дърпайки се с оцъклени очи, момичето се мяташе и пляскаше като риба, бавно задушаваща се на дъното на лодка. Свило юмрук, хлапето с палтото удари лицето на момичето, когато втори човекоядец - момче е мише лице в яркочервена грейка, скочи върху мятащото се момиче. Главата му се стрелна към шията ѝ като скорпион, мушкащ с жилото си. Шурна кръв. Момчето с мише лице се дръпна с парче месо в устата. Цвилещият кон се изправи на задните си крака, биейки с копита, и се хвърли напред.