Читать «В плен на магията» онлайн - страница 53

Въздъхнах и седнах на леглото си с лице към нея.

— От Съвета ми направиха някаква магия и сега съм напълно безсилна.

Изражението й се смекчи и Джена прошепна:

— О, Соф! Много съжалявам.

— Не е толкова зле, колкото звучи — опитах се да я успокоя. — Силите ми не са изчезнали, тук са си. Усещам как подскачат и се вихрят в мен, но не мога да ги използвам, преди да съм докоснала онова зак… — Млъкнах рязко.

— Какво?

Прекосих стаята и сграбчих таблата на леглото на Джена.

— В гримоара на семейство Торн има едно заклинание. Ако го докосна, ще си възвърна способностите. А пък баща ми е сигурен, че гримоарът е у Касноф. Може да е тук, Джена! — Пуснах таблата и започнах да крача напред-назад, а магията ми бушуваше в мен. — Ако го намерим, ще си върна демоничната магия за нула време!

И щях да я предложа на Касноф. При тази мисъл ме обзе страх, тежък и задушаващ. Започна да ми се гади.

— Или пък е у Лара.

— Какво? А, да, Лара. По дяволите, не се сетих!

Силите ми спряха да се вихрят, спуснаха се към стомаха ми и се спотаиха там. Все едно и те се бяха разочаровали.

— Въпреки това нищо не пречи да го потърсим — забързано заяви Джена. — А и Лара може да се появи. Ще открием начин да ти върнем способностите, Соф!

Усмихнах й се:

— А мен ме изумява твоята способност да си така прекрасна — казах й с усмивка аз.

— Наистина си е умение — съгласи се тя напълно сериозно.

Аз се разкикотих и хвърлих една възглавница по нея. Известно време сякаш всичко си бе постарому, двете бяхме просто Софи и Джена, забавлявахме се в стаята си и след малко щяхме да отидем на „Методи за прилагане на магията от 1500 година до настоящето“ (или друг, също толкова скучен час). През следващия час седяхме на леглата и си разказвахме всичко, което ни се бе случило през изтеклия месец. Тя ми разправи как е живяла в Гнездото на Байрон (никакви изненади тук — тонове кадифе, пиене на кръв от черепи и „Байроновата версия на караоке“. Споменът за последното изживяване накара Джена да потръпне).

— Чудя се какво ли мисли Викс, че се със случило с мен — каза Джена. — Бяхме застанала една до друга, когато ме грабнаха и прехвърлиха тук.

— Ще се върнеш при нея, Джена. Обещавам.

Нямах представа дали ми е повярвала, но все пак кимна.

— Знам. Добре, разкажи ми сега за Бранник.

Така и направих, като не пропуснах да опиша Финли и Изи и как отново се събрах с баща си и Кал. Дори си признах за годежа и целувката с Кал, както и за всичко, случило се между мен и Арчър още в абатство Торн. Едва когато започнах да ги споделям, осъзнах колко много тайни съм крила от Джена.

Мисля, че дори тя се сепна, защото накрая вдигна вежди и подхвърли:

— Леле, колко си била заета през лятото! Повече, отколкото си мислех.

— Сърдиш ли ми се?

Джена обмисли въпроса ми, после отговори:

— Не. Вероятно би трябвало, но… — Въздъхна. — Разбирам защо ти е било трудно да говориш за Арчър с мен. Освен това почти цял месец те мислех за мъртва. В момента просто се радвам, че си жива.

Заля ме вълна на облекчение.