Читать «В плен на магията» онлайн - страница 51

— Ето, това е моето момиче! — усмихна ми се Арчър. — Да, определено си права.

Сега вече бузите не само ме боляха, ами и горяха.

Джена прочисти гърло и обобщи:

— Тоест, отиваме си по стаите, а след събранието довечера ще се видим и ще решим какво да правим оттук нататък.

— Разбрахме се — казах, а Арчър кимна в потвърждение.

— Какво, няма ли да си плеснем ръцете за подпечатване на сделката? — попита шеговито Джена след кратко мълчание.

— Не, но мога да измисля някакво тайно ръкостискане, ако искаш — предложи Арчър и двамата се усмихнаха един на друг.

Почти веднага обаче Джена отново стана сериозна и се обърна към мен:

— Хайде, да тръгваме. Искам да разбера дали и нашата стая е в такова ужасно състояние.

— Добра идея — отбелязах.

Арчър се протегна и леко погали пръстите ми.

— Ще се видим по-късно, нали? — попита.

Тонът му бе нехаен, но кожата ми пламтеше от докосването му.

— Разбира се.

В ума ми се въртеше мисълта, че дори момиче, което трябва да попречи на злите вещици да завладеят света, все може да вмести в програмата си малко време за целуване и натискане.

Той се обърна и потегли към стаята си. Наблюдавах го, а Джена гледаше мен.

— Добре де — произнесе тя с драматичен апломб, — признавам, че е готин. Донякъде.

Сръгах я леко с лакът в ребрата:

— Благодаря.

— Идваш ли? — попита тя, поемайки към стълбището.

— Да — отвърнах. — Ей сега. Искам само първо да разгледам тук, долу.

— Защо, за да се депресираш още повече ли?

Всъщност исках да почакам още малко на долния етаж, за да разбера дали се е появил още един човек. До този момент бях видяла почти всички, които си спомнях от последната година в „Хеката“. Но дали и Кал бе тук? Той всъщност не бе ученик, но миналата година госпожа Касноф доста бе използвала способностите му. Дали искаше и той да й е под ръка?

На Джена казах само:

— Е, нали ме знаеш. Обичам да сипвам сол в раните.

— Добре. Оставям те да се правиш на детектив. — И хукна по стълбите.

Аз почаках петнайсетина минути във фоайето, но от Кал нямаше и следа. Както и от двете Касноф, впрочем. Водена от любопитство, се насочих към мазето. До него се стигаше по един тесен коридор, който и преди си бе сумрачен, а сега в него цареше почти пълен мрак. Едва успях да забележа дървената врата на мазето и се наложи известно време опипом да търся металната дръжка. Натиснах я — беше заключена. Естествено.

— Вече опитах — обади се Арчър зад гърба ми.

В момента бях благодарна за мрака, който скриваше лицето ми. Отново се бях изчервила.

— Вече ти казах, Крос. Оттук нататък ще се целуваме само в замъци, а срещите ще са в прилични кафенета! — След което опрях гърба си на вратата.

Той се приближи към мен.

— Е, на практика сега сме извън територията на мазето измърмори и ме придърпа в прегръдките си.

Глава 15

Когато устните ни се срещнаха, изпитах благодарност, задето се бях облегнала на вратата. Коленете ми всеки миг щяха да се подкосят. Арчър обви кръста ми с ръце и ме придърпа плътно към себе си, а аз впих пръсти в тениската му и вложих в целувката си всички чувства, които ме разкъсваха през последните няколко седмици — отчаянието, когато го мислех за мъртъв, облекчението, което изпитвах в момента, притисната между тялото му и вратата на мазето.