Читать «В плен на магията» онлайн - страница 54

— А, добре. Да знаеш, ще стигна до дъното на онова, което се мъти тук… и ще имам нужда от дясната си ръка… ъ-ъ, най-добрата ми приятелка, вампирката.

Джена изсумтя и отметна косата от лицето си.

— Да, бе, все едно мога да бъда второстепенен герой! Ясно е, че ти си дясната ръка. С тази коса и саркастичните забележки.

— Хм-м — измърморих, докато се преструвах, че обмислям. — Освен това ти имаш повече причини за тийнейджърски бунт.

— Точно така! Напред, вампири!

Отново избухнахме в смях. След малко погледнах през прозореца. Сивото небе вече потъмняваше, а заобикалящата къщата мъгла сякаш бе започнала да се плъзга над земята.

Джена притихна, после попита:

— Как мислиш, какво ще стане с нас?

Първата ми реакция бе да отвърна „Нищо хубаво“, но вместо това я прегърнах през раменете и заявих:

— Всичко ще бъде наред. Само си спомни всичко, което вече преживяхме. Нима ще позволим на някаква си мъгла убиец да ни попречи? Ха!

Джена не изглеждаше особено убедена.

— Нямам представа дали си просто самоуверена, или си се побъркала, но все пак ти благодаря.

Когато вратата ни най-после се отвори със скърцане, навън почти напълно се бе смрачило. Из училището се разнесе гласът на госпожа Касноф, тънък и писклив като по-рано днес:

— Ученици, явете се в залата за вечеря, ако обичате.

Джена и аз се присъединихме към групата деца, които слизаха по стълбите. Вече никой не плачеше, което все пак бе някакъв напредък.

— Софи — каза появилата се от едната ми страна Тейлър. Говореше завалено и не съвсем разбираемо, защото й бяха пораснали животински зъби. — Ей, каква е цялата тая история?

— Че аз откъде да знам? И аз съм объркана като всички.

Тя се намръщи, при което зъбите й съвсем се оголиха.

Отдавна не бях попадала в близост до зооморфи и бях забравила колко плашещи са понякога. Понеже бяха нещо средно между хора и животни, можеха направо да ти изкарат акъла.

— Но нали баща ти е председател на Съвета? — настоя тя. — А и си прекарала цялото лято със Съвета. Все нещо трябва да знаеш!

— И какво прави Арчър Крос тук? — попита Джъстин. Очевидно през лятото гласът му бе мутирал, защото думите приличаха на човешки говор, а не на писукане. — Той е от Окото!

— Той не се ли опита да те убие? — попита Навзикая, която се бе присъединила към групата ни и ме гледаше с присвити очи. — Защо тогава се държахте за ръце?

Подобни разговори обикновено завършват с размахани вили и горящи клади, затова трябва да бъдат своевременно спирани. Вдигнах ръце, което — надявах се — беше успокоителен жест.

— Софи не знае нищо — отсече Джена и ме избута зад себе си, което може би щеше да има ефект, ако не беше толкова писка. — И не знам защо ни доведоха тук, но Съветът няма нищо общо!

Не им каза, че Съветът не може да има пръст в ситуацията просто защото от членовете му са оцелели единствено баща ми и Пара Касноф.

— Софи е също толкова уплашена и шокирана, колкото всички останали, така че — НАЗАД!

От израженията на учениците се досетих, че Джена е оголила острите си вампирски зъби; може би дори очите й бяха грейнали в кървавочервено.