Читать «В плен на магията» онлайн - страница 50

И със светлината сякаш ставаше нещо странно. Помня, че главното фоайе бе ярко осветено, а сега бе толкова сумрачно, че част от стаята почти не се виждаше.

Пристъпих напред и нещо изхрущя под краката ми. Сведох поглед и забелязах парче цветно стъкло. Едва тогава осъзнах защо всичко изглежда така различно. Огромният витражен прозорец зад витото стълбище беше счупен. Някога той бе изобразявал появата на магическите същества: грамаден намръщен ангел с меч в ръката, който изхвърля от Рая трима други. От тези трима ангели произлизаха вещиците, зооморфите и феите. Сега обаче главата на войнствения ангел липсваше, както и по-голямата част от меча му, а в средата на трите фигури под него зееше голяма дупка, сякаш бяха отрязани наполовина… от нещо с огромни нокти.

Нямам представа защо, но гледката на строшения витраж бе капката, която преля чашата. Очевидно и с другите беше така. На няколко метра пред мен стояха четири вещици, загледани в прозореца и обезглавения ангел. Бяха се прегърнали.

— Какво става? — жално попита едната.

На този въпрос никой не можеше да отговори.

Аз, Джена и Арчър нямахме намерение да се вкопчваме един в друг и да надаваме рев, но също бяхме разтърсени.

— Добре-е — промълвих накрая. — Всички ли сме съгласни, че това е може би най-кофти ситуацията, в която сме изпадали?

— Абсолютно — потвърдиха те в хор.

— Чудесно — кимнах. — А случайно някой да има идея какво да направим по въпроса?

— Ами не можем да използваме магия заяви Арчър.

— А ако се опитаме да се махнем, ще бъдем изядени от Чудовищната мъгла — добави Джена.

— Така. Значи никой няма план?

— Не — каза намръщено Джена, освен ако не броим идеята да се свием в позата на зародиш и да останем така известно време.

— Да, и аз си представях нещо подобно. Влизам в банята, както съм си напълно облечен, свирам се в ъгъла, пускам душа и си изплаквам очите — бе приносът на Арчър.

Не се сдържах и се разхилих.

— Просто супер! Добре, значи всеки отива да си изживее на спокойствие кризата, след което ще измислим как да се измъкнем от тази каша…

— Струва ми се, че най-добре е за известно време да си траем и да се спотайваме — каза Арчър. — Нека госпожа Касноф си мисли, че сме твърде шокирани и уплашени, за да предприемем каквото и да било. А може би на тазвечерното събрание ще научим поне част от отговорите.

— Отговори — въздъхнах аз. — Крайно време е!

Джена ме изгледа малко особено:

— Соф, ама ти да не би да… да се усмихваш?

Усещах как са се разтегнали бузите ми (чак ме боляха), така че явно точно това правех.

— Ами нали схващате? Ако искаме да разберем какво са намислили Касноф, тук е идеалното място за целта!