Читать «В плен на магията» онлайн - страница 48

А, това бе Навзикая. Само тя говореше с подобен предвзет тон, все едно репетира пиеса.

Джена се приведе към мен и прошепна:

— Феите са напуснали Съюза? Ти знаеше ли?

Поклатих глава. Госпожа Касноф прониза Навзикая с унищожителен поглед. Явно, колкото и крехка да изглеждаше в момента, не бе загубила силата на погледа си.

— Съюзите и договорите нямат никакво значение тук, в „Хеката“. Веднъж попаднете ли в училището, дължите вярност само на него. Завинаги! — Усмихна се, но усмивката й приличаше повече на гримаса. — Така пише в Кодекса, който всички подписахте при изпращането си тук.

Спомних си въпросния Кодекс — дебело ръководство, което прегледах съвсем бегло, преди да се подпиша на празното място най-отдолу. Значи в него имаше такава клауза. Изведнъж ми се прииска да мога да пътувам във времето, за да се върна една година назад, да цапардосам тогавашното си „аз“ и да кажа на тази глупачка първо да чете, а после да подписва каквото и да било.

— Така, сигурна съм, че имате много въпроси — продължи госпожа Касноф, което беше толкова меко казано, че повече нямаше накъде. — Засега обаче искам да си отидете по стаите. Довечера ще има събрание, на което всичко ще ви бъде обяснено.

— Това са пълни простотии! — кресна някой.

Повдигнах се на пръсти и забелязах високо момче с рижа коса.

— Евън — измърмори Арчър.

Тълпата бързо се раздели и отстъпи встрани от момчето. Сякаш никой не искаше да застава между него и госпожа Касноф.

— Извинете, какво казахте, господин Бътлър? — попита госпожа Касноф.

За миг сякаш се превърна в някогашната директорка и вече изобщо не приличаше на крехка старица.

— По дяволите, Окото и Бранник ни избиват, а училището изчезна! И сега какво? Искате просто така да започнем нова учебна година?

Вече никой не говореше, дори шепнешком. Всичко сякаш застина. Царяха неестествена тишина и мъртвешки покой. Вятърът бе изчезнал напълно, не се виждаха птици, липсваше далечният звук от прибоя. Като че ли целият остров бе затаил дъх.

— Достатъчно — отсече госпожа Касноф. — Както вече казах, на събранието тази вечер ще получите отговори на всич…

— Не! — изкрещя Евън и гласът му прозвуча гръмко в неподвижния въздух. — Няма да направя и една крачка, преди да разбера какво точно става! Как ни домъкнахте тук, по дяволите? И той защо е тук? — посочи с палец намиращия се зад гърба му Арчър и няколко души отправиха погледи към нас.

Арчър гледаше отегчено, но синината на бузата му изведнъж изпъкна още повече. Беше пребледнял.

— Господин Бътлър! — избухна директорката и изпъна гръб, при което сякаш в миг порасна на ръст. — Престанете. Веднага.

— Всичко да върви по дяволите! — изсумтя Евън.

Момичето до него — вещица на име Микаела, ако не се лъжа. Постави ръка на лакътя му и му каза нещо, но той я отблъсна.

— Няма начин да прекарам още една година в тая прогнила сграда, далеч от света! Не и при тази война, която се задава!

След тези думи започна да разблъсква тълпата и тръгна решително по алеята, а под краката му се вдигаха облачета прах.