Читать «В плен на магията» онлайн - страница 34

— Пътуването го изтощи. Направих му предпазващи заклинания, но все още е прекалено слаб.

— Моля ви, не говорете за мен, сякаш ме няма в стаята — обади се татко, но изтощението в гласа му притъпи остротата на думите.

— Достатъчно за тази вечер — отсече майка ми и забелязах, че все още държи ръката му.

— Трябва да разкажа на Финли какво става — добави Айслин. И да си поговоря с Торин — подметна тя и едно мускулче на челюстта й потрепна.

После се обърна към баща ми и Кал:

— Вие двамата ще останете за през нощта. Утре сутрин ще решим какво да предприемем оттук нататък.

Това решение бе трудно за нея, личеше си по стиснатите и устни. Струва ми се, че и татко го забеляза, защото кимна почтително:

— Благодаря ти, Айслин.

— Могат да използват палатките — обърна се към мен тя.

Бях забравила за странните брезентови постройки, които навремето бяха използвали останалите Бранник при посещенията си. Искаше ми се да спомена за походните легла и подземието, но Айслин вероятно нямаше да приветства идеята под покрива й да се съберат толкова магически същества.

После тя излезе от стаята, а Изи я последва. Веднага след оттеглянето им баща ми се облегна назад на дивана и затвори очи.

— Трябва да спите тук — обърна се към него майка ми. — Палатките са ужасно неудобни, а след всичко, което сте преживели… — Тя прочисти гърло. — Както и да е, не е необходимо да прекарвате нощта навън.

Татко само кимна, без да отваря очи. Кал обаче повдигна рамене и отбеляза:

— Свикнал съм да спя на открито. Освен това вие вероятно искате… ъ-ъ… да прекарате известно време насаме, като семейство.

Обърна се и тръгна към вратата, но преди да излезе, баща ми каза:

— Софи, защо не покажеш на Кал къде ще спи? Искам да поговоря с майка ти на четири очи.

— О! — отвърнах само аз и отново пъхнах ръце в джобовете си. — Добре. Разбира се.

Последния път, когато останах насаме с Кал, той ме целуна. Вярно, че жестът сякаш казваше: „Има огромна вероятност да умрем, та да го приемем като целувка за сбогом (може би)“… И все пак. На практика той ми бе годеник (нали разбирате — не стигат другите странности на магическите същества, ами имаме и уговорени бракове). Фактът, че сме сгодени, придаваше на неловкостта във взаимоотношенията ми с Кал нови измерения.

Сега той ми хвърли поглед през рамо и (макар че нямаше как да съм напълно сигурна) ми се стори, че очите му за миг се спряха върху устните ми. С усилие на волята си наложих да не преглътна мъчително и го последвах навън.

Глава 10

По пътя към палатките запазихме мълчание. На тръгване минах през кухнята и взех един от онези фенери с материи, които очевидно представляваха колекционерска страст за Бранник предвид складовите наличности. Сянката ми се преплиташе с тази на Кал пред двама ни, макар че не извървяхме толкова близо един до друг. Впрочем мисълта за Арчър така бе обсебила съзнанието ми, че забелязах разположените в кръг около двора постройки едва когато се озовахме сред тях.

Така наречените палатки всъщност бяха доста стабилни колиби. Покривите им наистина бяха брезентови, но не бяха издигнати направо върху земята, а на масивни дървени платформи. Дори имаха стъпала отпред.