Читать «В плен на магията» онлайн - страница 32

— Все едно бе потънала вдън земя — обясни Кал. — Заклинанията за проследяване се оказаха безсилни, издирващата магия не действаше.

— Заради Итинериса — сетих се аз. — Порталът се е чудил какво да прави с мен сега, когато вече съм „обезмагьосана“.

— И аз така предположих — кимна баща ми. — Както и да е. Няколко седмици се опитвахме да се доберем дотук. Кал реши, че няма да е безопасно да пътувам с Итинериса в… сегашното си състояние, затова се наложи да се придвижваме по традиционния начин.

— Летели сте от Англия до Тенеси три седмици? — повдигна вежди Айслин.

— Не дойдохме направо тук — отвърна Кал, след което кръстоса ръце на гърдите си и се намръщи. — Трябваше да се справим и с много други неща.

— Какви неща? — полюбопитствах аз.

Баща ми се изправи и започна да крачи напред-назад.

— След като Бранник и Окото на Бог нападнаха главната ни квартира през пролетта, от членовете на Съвета оцеляхме само петима.

— Ние не сме ви нападали — рязко отсече Айслин. — Нито пък Окото, ако трябва да сме точни.

Той се сепна и я изгледа изненадано:

— Моля?

Айслин му обясни накратко онова, което бе казала и на мен снощи — че подозират, че Касноф сами са подпалили пожара, за да обвинят за него враговете си. Когато приключи, татко сякаш се бе състарил с десет години.

— Иска ми се да можех да кажа, че това обвинение е абсурдно, но след онова, което направи Лара Касноф… Както и да е. Останалите трима от Съвета бяха убити при нападението над абатство Торн.

Бях станала свидетел на убийството на един от тримата, Кристофър. Новината за другите двама обаче — Елизабет и Родерик — ме свари неподготвена.

— Лара и аз сме единствените оцелели — продължи баща ми. — А пък аз съм напълно безполезен. Все едно съм мъртъв — посочи той татуировките си.

— Какво?!

— Няколко дни преди абатство Торн да изгори, Лара Касноф свика събрание в Лондон, в дома на някакъв изтъкнат магьосник — обясни ми междувременно Кал. — Успях да направя заклинание за невидимост и да вляза. Присъстваха стотици магически същества. Както и да е, именно тогава Лара пусна бомбата — каза, че баща ти е убит от Окото. — После кимна на Айслин. — И то с помощта на Бранник.

Айслин измърмори някакво проклятие, а майка ми сведе глава.

— Добре-е — произнесох бавно. — Схващам, че тая история о неприятна, но не можеш ли просто да се появиш там и да кажеш: „Хей, ето ме! Съвсем жив!“

— Бих могъл — отвърна баща ми. — Но нещо ми подсказва, че щом за Касноф е по-удобно да съм мъртъв, надали ще остана „съвсем жив“ още дълго.

— Как мислиш, каква е целта на Касноф? — запита мама.

Той я стрелна с поглед, после спря очи върху мен:

— Да ужасят магическия свят до такава степен, че използването на демони за защита да изглежда като единственото възможно решение. Разполагат с Дейзи, а може да са успели да хванат и Ник. Не е имало други атаки на демони, които да могат да се свържат с него.

В нощта, когато Касноф използваха Дейзи срещу Окото, Ник бе побеснял и избил повече от двайсет души. Още потръпвах при тази мисъл.