Читать «В плен на магията» онлайн - страница 31

Той също ме прегърна, но в ръцете му нямаше сила.

— Софи — измърмори с лице, заровено в косата ми. — Софи.

Толкова бе хубаво, че ги виждам двамата с Кал — чак бе трудно за вярване. Притиснах се силно към него и сълзите ми намокриха яката на ризата му.

— Значи си добре — проплаках. — Добре си!

Той се разсмя дрезгаво:

— Горе-долу. И всичко благодарение на Кал.

Отдръпнах се назад да го огледам. Очите му бяха силно зачервени и като цяло изглеждаше ужасно. Лилавите татуировки по кожата му бяха все така грозни както в нощта на Очистването, когато ги бе получил.

Обаче бе тук и това беше най-важното. Хвърлих поглед към Кал, който все още се въртеше несигурно до баща ми.

— Ти също си добре — казах меко.

Той се усмихна или по-точно изви леко устни в онази своя крива усмивка, която приличаше повече на тик.

— Да — бе краткият му отговор, но в тази единствена дума бе вложен огромен смисъл.

Заляха ме облекчение и щастие и пристъпих напред с намерението да прегърна и него. В последния момент обаче се отказах и само стиснах леко ръката му.

— Радвам се.

Той сложи за миг горещата си загрубяла длан върху моята. Усетих, че се изчервявам, затова се обърнах пак към баща си:

— Как стигнахте дотук? Къде бяхте?

— Не може ли да обсъдим това на някое не така… преходно място? — попита той и обхвана с жест коридора.

Имах чувството, че всеки момент отново ще избухна в сълзи. „Преходно“. Божичко, само как ми липсваше!

Сигурна съм, че Айслин се канеше да му откаже, но майка ми пристъпи напред:

— Разбира се. Може да поговорим във всекидневната.

Двамата приковаха погледи един в друг и останаха така за известно време. По принцип всеки уважаващ себе си тийнейджър би се отвратил от подобна сцена между родителите си, но аз се усмихнах.

Както и останалите стаи в къщата на Бранник, всекидневната бе почти празна. Имаше диван, който бе в съвсем малко по-добро състояние от кафявия ужас във военната зала. Баща ми и Кал седнаха на него, аз се разположих от другата страна на татко, майка ми се настани на облегалката на дивана точно до мен, а Айслин и Изи останаха на прага.

Татко въздъхна. Ръката, която положи върху моята, леко трепереше.

— Не мога да ти опиша колко е хубаво да те видя отново.

Преплетох пръсти с неговите.

— И аз така. Тоест, чудесно е да те видя отново!

Баща ми се усмихна и стисна ръката ми.

— Да, разбрах те.

— Как намерихте това място? — запита Айслин и развали момента. — То е защитено от такива като вас.

— В северозападния край на оградата има пролука от около метър — отговори Кал. — Там защитните заклинания не действат. Мога да ги оправя, ако искате.

Айслин очевидно се изненада неприятно, но бързо се взе в ръце.

— Няма нужда. Утре сутрин ще изпратя Финли да я поправи.

Бранник бяха наследнички на могъща бяла магьосница и у някои от тях все още се проявяваха магически способности. Очевидно и при Финли бе така.

— Ти ще отидеш да й помогнеш — добави Айслин, вече към Изи. — Време е да се научиш как се издига защитна стена.

— Колкото до въпроса как сме ви открили — намеси се баща ми, — не беше лесно. Кал ми каза, че те е изпратил при семейство Бранник, но когато се опита да използва магията си да те намери…