Читать «В плен на магията» онлайн - страница 30

— Какъв е другият вариант?

— Всъщност е точно обратният — отвърна той, изпълнен с вбесяващо задоволство. — В първия те видях да побеждаваш Касноф. А във втория се бе присъединила към тях. Разбира ос, не съм споменавал за него пред Айслин. Съмнявам се, че щяха да те посрещнат така сърдечно, ако го бях сторил. Би трябвало да си ми благодарна.

Е, предсказанието ти е грешно — успях единствено да кажа аз. — Никога не бих участвала в демоничната… армия или каквото и да било на Касноф!

— О, ти не просто участваше — уточни той с широка усмивка. — Всъщност беше начело.

Тогава вече му обърнах гръб. Ръцете ми трепереха.

— Казваш го само за да ме ядосаш!

— Вярвай в каквото си поискаш, Софи… — Той млъкна рязко, а аз вдигнах глава и забелязах застаналата на прага Изи.

— Изолда! — възкликна Торин. — Радвам се да те видя!

Изи дъвчеше долната си устна.

— Защо разговаряш с Торин? — попита.

— Трябваше ми малко помощ за нещо — отговорих и вдигнах папката за доказателство. — Реших, че поне с това може да ми е полезен, понеже предсказанията му очевидно не струват.

Торин изсумтя обидено:

— Не е вярно! Никога не греша! — Плъзна се от масата, а погледът му отскочи към Изи. — Никога.

След тези му думи Изи прекоси стаята с няколко широки крачки и рязко спусна платнището над огледалото.

— Можеш да ме покриваш, колкото пожелаеш, Изолда! — приглушено заяви Торин. — Това не променя нищо.

Изи трепна и за секунда изражението й се промени. Не се сдържах и попитах:

— За какво става въпрос?

Тя обаче само поклати глава и коленичи на пода до мен.

— Нищо. Поредните глупости на Торин. Е, намери ли онова, което търсеше?

— Не съм напълно сигурна — отговорих и обърнах на първата страница в папката.

„Алексей Касноф е роден през 1916 г. в Санкт Петербург (който тогава се е наричал Петроград), в семейството на Григорий и Светлана Касноф, и…“

Преди да прочета нещо повече, из къщата се разнесе мощно думкане.

Изпуснах документите.

— Какво беше това, по дяволите?

Изи се намръщи и се изправи.

— Нямам идея. Мисля, че някой чука на входната врата, но… Тук никога не идват посетители.

Двете заедно изхвърчахме от военната зала и се озовахме в коридора. Айслин бе застанала на вратата — едната й ръка бе поставена върху бравата, а в другата стискаше голяма кама. Майка ми бе плътно зад нея. В гърдите ми магията се развилия и буквално започна да вие. Каквото и да имаше отвън, притежаваше голяма сила.

Айслин бавно и предпазливо отвори вратата и осъзнах, че съм била права.

На прага — по-висок, възмъжал и значително по-уморен, отколкото го помнех от последната ни среща — стоеше Кал.

А на него се бе облегнал мъж със светла кожа, покрита с гневни тъмнолилави татуировки. Баща ми.

Глава 9

Джеймс! — ахна майка ми, след което всички започнаха да говорят едновременно и за известно време настъпи пълен хаос.

— Какво става тук? — излая Айслин.

В същия момент Изи ме хвана за ръката и попита:

— Кои са тези?

— Това е… това е баща ми — произнесох с пресекващ глас, а после се втурнах покрай Айслин и му се метнах на врата.