Читать «В плен на магията» онлайн - страница 24

— Да, в това има логика.

— Добре, стига за тази вечер — намеси се мама. После се огледа. — Впрочем, къде е Изи?

Финли, която тъкмо прикрепваше превръзката, потръпна и отговори, без да вдига поглед:

— Вероятно вече се е качила горе.

Пожелахме си „Лека нощ“, с което официално бе сложен край на вероятно най-странните двайсет и четири часа в живота ми (макар че странните събития в живота ми бяха толкова много, че първенството бе наистина оспорвано). Айслин ми каза, че мога да остана в стаята, която бях използвала преди това. Прегърнах мама, която явно щеше да остане долу и да довърши разговора си с Айслин, след което бавно започнах да се изкачвам по слабо осветеното стълбище.

Пред вратата на стаята си заварих Изи, която стискаше в ръка някаква папка.

— Здрасти пак — някак смутено ме поздрави тя.

— Здрасти и на теб. Виж, Изи, ужасно съм скапана. За каквото и да искаш да говорим, може да…

— Дръж — каза тя и ми бутна папката в ръцете. — Само… само исках да ти благодаря, че се опита да спасиш Финли и… и аз не знам за какво още. Защото се държиш мило с нас, макар че не си длъжна.

Усмихнах й се и в продължение на няколко секунди и двете се чудехме дали да се прегърнем, или не. Аха, значи непохватността ми е семейна черта, казах си. В крайна сметка само се потупахме по раменете и Изи слезе на долния етаж.

Влязох си в стаята, затворих вратата и се облегнах на нея, което се оказа добра идея. В мига, в който отворих папката, коленете ми се подкосиха. Смъкнах се на земята с притисната към устата ръка, а очите ми се напълниха със сълзи.

В папката имаше само две неща: зърнеста цветна фотография, явно заснета при провеждано наблюдение и една бележка с няколко печатни реда. На снимката се виждаше вампир, когото познавах добре — лорд Байрон. Да, същият. Поетът. Първо бе преподавател в „Хеката“, а след като бе напуснал училището, го засякох в един клуб в Лондон. И ето го пак — вървеше по някаква улица и се мръщеше. Обаче не беше сам.

До него крачеше Джена, хваната в момента, когато нервно поглежда през рамо. Беше още по-слаба от обикновено, както и по-бледа (ако изобщо бе възможно). Но розовият кичур не можеше да се сбърка. Погалих с пръсти изображението й и преглътнах.

Едва тогава хвърлих поглед към бележката. „Към гнездото на лорд Байрон се е присъединил нов вампир“, пишеше в нея. „Пол — женски, възраст — предстои да бъде установена. Има вероятност да е Дженифър Талбът.“

Отдолу имаше дата. Пресметнах (без да забравям, че ми се губят седемнайсет дена). Снимката бе направена преди по-малко от седмица.

Джена бе в безопасност. Не бе изгоряла и очевидно бе добре. Беше при лорд Байрон, който щеше да се грижи за нея, макар че иначе бе голям тъпанар.

Затворих очи и силно притиснах снимката към гърдите си. Щом Джена бе жива, може би и татко, Арчър и Кал бяха невредими.

На следващата сутрин Изи ме изведе да разгледам базата. Макар че предния ден само се бях пошегувала, оказа се, че наистина има бодлива тел и бункери. Най-голямо впечатление обаче ми направи царящата неподвижност и колко пусто и изоставено изглежда мястото.