Читать «В плен на магията» онлайн - страница 22

Не се справих особено добре, защото само едно от тях се счупи. Останалите отскочиха от козината му и се търколиха на земята, без да му причинят вреда. Все пак успях да привлека вниманието му.

Върколакът се отдръпна от Финли и се извъртя към мен и муцуната му капеха едри парцали пяна. Финли се претърколи и се отдалечи на безопасно разстояние, а аз преглътнах мъчително.

Снощи в очите му бях забелязала искрица човечност. Нея вечер обаче имаше пълнолуние и очевидно звярът в мен надделяваше. Все пак не ме нападна. Вместо това свъси нос и ме подуши, а после наклони масивната си глава настрани.

— Точно така — казах аз, мислейки си колко добре би било, ако гласът ми не трепереше толкова. — Ти знаеш каква съм.

Може и да не бях в състояние да използвам магията си, но върколакът със сигурност усещаше присъствието й и разбираше, че не съм просто обикновено човешко същество.

— Слушай — продължих, като се престорих, че не усещам погледите на Изи и Финли (те явно ме смятаха за напълно побъркана). — Зная, че си уплашен, а и тези момичета наистина те преследваха. Само че ако ги нараниш, ще дадеш на хората още един повод да искат да те убият. Така че защо просто не се, ъ-ъ… разкараш?

Върколакът като че ли обмисли думите ми и за миг реши, че може би всички ще се измъкнем от тази ситуация невредими. После обаче създанието оголи зъби, в гърлото му се надигна ниско ръмжене и разбрах, че съм загубена.

С периферното си зрение забелязах, че Финли зарежда стрела в един мин и арбалет… Само че знаех колко бързо се движат върколаците. Нямаше да успее да го използва, пречи той да скочи върху мен. След това ме заслепи ярка светлина. Реших, че Изи е стреляла с пистолет, но изведнъж ме заляха гняв, високомерие и… да, сила. Ръката ми се повдигна, пръстите ми се раздвижиха и върколакът застина, оплетен в проблясваща магическа мрежа.

Готово!, триумфално възкликна гласът на Елодия в ума ми.

Ако бях в състояние да контролирам тялото си, щях да скръцна със зъби.

Виж, благодарна съм ти, че ме спаси, ама това с обсебването трябва да спре.

Този път нямаше отговор, но усетих как втора вълна магия залива главата и раменете ми. Пръстите ми отново се размърдаха, заклинанието, с което бе пленен върколакът, започна да пулсира и от мрежата се разхвърчаха сини искри. Изви се вятър и внезапно създанието изчезна.

Къде отиде? — попитах Елодия.

В друго измерение, отвърна ми тя, а аз се зачудих как е възможно да звучи така насмешливо и самоуверено, след като е само глас в главата ми.

Какво, по дя… започнах наум, но тялото ми вече се бе обърнало към двете Бранник.

— Спрете да се държите гадно със Софи! — нареди глас, който излизаше от моята уста, но не беше мой.

Финли и Изи се спогледаха, след което насочиха очи към мен.

— Ъ-ъ, извинявай, защо говориш за себе си в трето лице? — запита Изи.