Читать «В плен на магията» онлайн - страница 23

— Това не е Софи, Из — поклати глава Финли. — Помниш ли какво ни каза? Може да прави магии само когато е обсебена от някакъв призрак. Предполагам, че това е въпросният дух.

Кимнах в потвърждение.

— Елодия — размърдаха се устните ми. — И говоря сериозно. Тя може да не ми е кой знае каква любимка, но преживя доста. Няма вина, че тъпият ви клуб е изритал Айслин и така е предизвикал унищожението си. Стават такива работи. — Пристъпих към Финли и показалецът ми се заби в гърдите й. — Така че си запази изблиците на пубертетски гняв за друг случай. Остави я да диша!

Направо останах без думи (не че можех да говоря, и да исках). Елодия Парне да ме защитава?! Може би хаосът напоследък бе причина да стават чудеса.

Финли присви очи насреща ми, но Изи каза:

— Тя те спаси, Фин. Преди призракът да се всели в нея, нападна върколака, макар да не притежава магия, нито бойни умения. Тая Елодия изглежда гаднярка, ама… може би е права.

Видя ли?, подхвърли Елодия в ума ми. Ей така се прави с такива като тези!

Хич нямам желание да се биеш вместо мен, отвърнах й аз.

О, така ли?, изсумтя тя. Защото без мен почти му беше видяла сметката на оня върколак!

Канех се да й отвърна с подобаващ сарказъм, но тя се изсули от мен, преди да успея. При предишното й оттегляне бях в безсъзнание. Щеше да е хубаво, ако и този път не бях усетила нищо. Защото, знаете ли? Когато духът, който досега е контролирал тялото ти, внезапно изчезне… Да кажем само, че е травмиращо.

Озовах се на земята, опряна на длани и колене. Поемах си накъсано и мъчително въздух и се опитвах да се преборя с усещането, че някой рязко е откъснал прилепената към душата ми лепенка. Известно време останах така, борех се за всяка глътка въздух и се чудех как ще се изправя. После някой ме подхвана под мишницата: Изи ми помагаше да стана. Финли пое другата ми ръка и двете някак успяха да ме повдигнат.

— Благодаря — измърморих.

За моя голяма изненада, отговори ми Финли:

— Няма проблем. — После се обърна към Изи: — Хайде да я отведем в къщата.

С препъване се придвижвахме през тъмната гора.

— А да знаеш случайно тя къде изпрати върколака? — попита Изи след малко.

— Елодия каза „друго измерение“, ама нямам идея какво значи това.

Влязохме в къщата и заварихме майка ми и Айслин в кухнята. И двете държаха чаши с кафе. Атмосферата бе напрегната и се досетих, че допреди малко са водили разгорещен спор. Докато Финли търсеше из шкафовете антисептичен крем и превързочни материали за дълбоките драскотини на ръката си, аз разказах на Айслин какво се бе случило.

— Това е много силно заклинание — отбеляза тя, а на мен ми се прииска да й отвърна: „Така ли мислиш?!“, но се сдържах. — Ако можеш да изпращаш живи същества в други измерения…

Аз обаче веднага я прекъснах:

— Не аз. Елодия знае как се прави. А на нея не може да се разчита особено.

Това бе възможно най-тактичният начин да заявя: „Престанете да мислите как да ме използвате за оръжие, защото няма да стане!“

Айслин отново се отпусна на стола си и блясъкът изчезна от очите й.