Читать «В плен на магията» онлайн - страница 21

— Лъжеш! — всъщност нямах намерение да викам толкова високо, но се оказа, че в гората има ехо. — И ако още веднъж чуя думата „кол“ в едно и също изречение с името на Джена, ще…

— Ще — какво?! — кресна в отговор Финли. — Ще ме бутнеш на земята? Ще ми оскубеш косата? Ти вече нямаш сили! Изгубихме всичко заради теб, ти си напълно безполезна!

— О, страшно съжалявам, че ви създавам такива неудобства! И какво имаш предвид, че сте „изгубили всичко“?!

Фин ли направи крачка към мен и лунната светлина падна върху лицето й. В очите й гореше гняв.

— Някога не бяхме само три. Допреди около седемнайсет години сме наброявали близо петдесет. Не че е толкова много, но не е и малко. — Млъкна за миг и потърка с длан носа си. — После обаче останалите научили, че майка ти е забременяла от демон. Моята майка трябвало да стане водач на рода, но вместо това я изритали. Избрали някаква далечна братовчедка на нейно място, която дори не била пряка наследничка на Мейв Бранник.

— Виж, съжалявам, че майка ти не е станала водач на клана или там както го наричате, но това се е случило, преди да се родим! Не виждам какво…

— Три месеца след избирането й новата водачка повела целия род срещу най-голямото вампирско гнездо в Северна Америка. Нужно ли е да ти обяснявам какво се случило?

Започна да ми се гади, затова само поклатих глава.

— Било е пълна лудост, нямали са никакъв шанс. Майка ми щеше да е наясно с това — продължи Финли. — Ако не я бяха изхвърлили заради твоята майка, нападението изобщо е нямало да се състои. Знаеш ли какво? Когато Торин каза, че ти ще спреш Касноф, си помислих — а може би все пак изтребването на цялото ми семейство не е било съвсем безсмислено. Тая откачалка може да стори нещо за нас. Само че ти нямаш сили и не можеш да направиш нищо. А всички онези Бранник са изгубили живота си напразно!

Не знаех какво да й отговоря, затова накрая просто промълвих:

— Съжалявам.

Тя изсумтя и се пресегна за нещо на кръста си.

— Както и да е. Хайде да свършваме с обиколката, преди…

Само че не успя да довърши. Този път нямаше предупредителен вой, не се чу трошене на клони. Само викът на Финли, когато една едра тъмна фигура изскочи от сенките и се стовари върху нея.

Глава 7

Настъпи пълен хаос. Върколакът ръмжеше, Изи викаше Финли, а аз очевидно отново бях изпуснала раницата с оръжията, защото ръцете ми бяха празни. Колкото и тъпо да звучи, изчаках няколко секунди с надеждата да усетя как магията ми се надига от земята и петите ми. Дали някога щях да свикна да съм… уф, просто човек!

Най-после открих презрамката на раницата. Придърпах я към себе си, без да спирам да се чудя какво, по дяволите, ще правя. Никога не бях стреляла с пистолет и нямах представа как да използвам кола. Думите на Финли и Айслин отекваха в ума ми: безполезна, безполезна.

Вдигнах поглед и видях Изи, стиснала същия нож, който размаха снощи срещу мен. Сега обаче, докато Финли и върколакът се въргаляха по земята, тя очевидно се колебаеше. Не знаеше как да нападне създанието, без да нарани Финли. В този момент най-после изрових от раницата няколко шишенца със светена вода. Изправих се на крака и с всичка сила ги хвърлих по върколака.