Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 2

Не бях изненадана. Той беше лидер на училищната асоциация, капитан на футболния отбор и най-големият красавец в училище. Момчето, което почти всяко момиче би избрало за кавалер на бала си.

— Добре тогава, нека да е Кевин — казах аз и щракнах с пръсти.

Вдигнах ръце, затворих очи и си представих Кевин и Фелисия. Тя в жълтата си вечерна рокля, а той в смокинг. Само след няколко секунди започнах да усещам лек трепет под краката си, а косата ми се развя буйно. Изведнъж чух как Фелисия ахна. Отворих очи и видях точно това, което се надявах да видя — над главите ни огромен черен облак се завихряше и хвърляше пурпурни отблясъци. Концентрирах се отново и облакът се превърна в перфектен кръг с дупка по средата.

Магическата поничка, както го нарекох първия път, когато направих това. Беше точно на дванайсетия ми рожден ден.

Фелисия се скри между две коли и сложи ръце над главата си. Но беше прекалено късно да го спра. Центърът на кръга се изпълни с ярка зелена светлина. Концентрирах се върху тази светлина и върху образите на Фелисия и Кевин. Облакът изчезна, а Фелисия се изправи разтреперана.

— К-какво беше това? — Тя ме погледна с разширени от ужас очи. — Ти да не си вещица или нещо подобно?

Свих рамене, все още замаяна от силата, която току-що бях разгърнала. Майка ми го наричаше магическо опиянение.

— Нищо подобно — отвърнах аз. — Хайде да влизаме вътре.

Райън се мотаеше около масата с напитките, когато се върнахме.

— Какво става? — попита той и кимна към Фелисия.

— О, тя просто имаше нужда да излезе малко на въздух — отвърнах аз и си сипах чаша пунш. Сърцето ми все още биеше лудо, а ръцете ми трепереха.

— Ясно — отвърна той, като поклащаше глава в такт с музиката. — Искаш ли да танцуваме?

Преди да успея да отговоря, Фелисия ме сграбчи за ръката.

— Та той дори не е тук! Дали това нещо… това, което направи, ще го накара да ме покани?

— Тихо! Да, ще го накара. Но трябва да имаш малко търпение. Веднага, щом влезе, ще дойде при теб. Вярвай ми.

Не се наложи да чакаме дълго.

С Райън бяхме още по средата на първия танц, когато в залата се чу силен пукот. Той беше последван от серия гърмежи, точно като от огнестрелно оръжие. Това накара половината ученици в залата да залегнат под масите с викове. Купата с пунша падна на земята и навсякъде се разплиска червеникава течност.

Но пукотевицата не идваше от пунша. Бяха балони. Стотици. Нещо беше съборило арката с балоните на земята. Видях как един от тях полетя към тавана. В този момент учителите побягнаха уплашено от вратата, която вече липсваше, защото един сребрист „Ленд Роувър“ се заби в нея с трясък. От шофьорското място се измъкна Кевин Бриджис. Имаше порезни рани на челото и ръцете, от които бликаше кръв.

— Фелисия! ФЕЛИСИЯ! — крещеше Кевин.

— Мамка му — промърмори Райън.

Гаджето на Кевин, Карълайн Рийд, излази от колата.

— Той е луд! — викаше тя. — Всичко беше наред и изведнъж се появи онази светлина и… и…

Тя млъкна, а стомахът ми се сви.

— Фелисия! — продължаваше да крещи Кевин.

Огледах се и я видях да се крие под една маса, а очите й бяха разширени от ужас.