Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 5

Придърпах надолу чисто новата си униформа (синя карирана пола, подобна на шотландските носии) и се зачудих защо училище в толкова южен щат има вълнени униформи. Да не говорим, че като погледнех към сградата, ме побиваха тръпки. Едва ли е възможно някой да я погледне, без да му мине през ум, че вътре учат банда изроди.

— Красиво е — каза майка ми с усилие да звучи максимално позитивно и да гледа на нещата откъм хубавата им страна.

Аз обаче не се чувствах точно така.

— Да, много е подходящо. За затвор.

Майка ми поклати глава.

— Спри да се държиш като арогантна тийнейджърка, Софи. Това не е затвор.

Но аз точно така го чувствах.

— Това наистина е най-доброто място за теб.

— Да, предполагам — промърморих аз.

Изразът за твое добро, изглежда, е някаква мантра, когато се отнася до мен и „Хеката“. Два дни след бала получих имейл от баща ми, който казваше, че съм пропиляла и последния си шанс и Съветът ме праща в „Хеката“, докато не стана на осемнайсет.

Съветът беше висшият орден, който определяше и следеше за спазването на правилата в света на магическите същества.

Какво да ви кажа. Съвет, който нарича себе си „Съветът“. Много оригинално.

Както и да е. Татко работеше за тях, така че на него бяха оставили да ми съобщи лошите вести.

— Надявам се, че това ще те научи да използваш силите си доста по-дискретно — казваше той в писмото си.

Имейлите и телефонните обаждания бяха единствения контакт, който имах с баща си. Те с майка ми са се разделили още преди да се родя. Той не е казал на майка ми, че е магьосник, въпреки, че са били заедно цяла година. Мама не понесла новината добре. Изхвърлила го като мръсно коте и се върнала при семейството си. Там обаче разбрала, че е бременна с мен, затова се снабдила с една „Енциклопедия на вещерството“, която да чете паралелно с книгите за отглеждане на бебета. До момента на раждането ми вече била голям специалист по всички свръхестествени явления. Едва на дванайсетия ми рожден ден склони да допусне някаква комуникация между мен и баща ми, но все още е доста хладна с него.

След като той ми съобщи, че трябва да дойда тук, се опитах да се примиря с това. Наистина. Казах си, че най-после ще бъда с хора като мен, от които няма да се налага да крия истинската си същност. А и може би ще науча няколко готини магийки. Това бяха големи плюсове.

Но в момента, в който с майка ми се качихме на ферибота, за да се озовем на този отдалечен остров, започна да ми става зле. И, повярвайте ми, не беше от морската болест.

Ако се вярва на брошурата, остров Грималкин е избран за „Хеката“ точно заради отдалечеността си, която по-лесно ще пази тайната му. Местните си мислеха, че е просто някакво супер специално училище — пансион.

В момента, в който фериботът наближи огромните гори, осъзнах, че може би това ще бъде домът ми за следващите две години.

Изглежда, по-голямата част от учениците се разхождаха по ливадата, но само малка част от тях имаха вид на нови като мен. Повечето влачеха куфари и чанти. Някои бяха обикновени и стари като моите, но видях и няколко на „Louis Vuitton“. Едно момиче с тъмна коса и леко гърбав нос изглеждаше приблизително на моята възраст. Останалите като че ли бяха по-малки. Не можех да преценя какви са, дали вещици, магьосници или пък зооморфи. Нали всички приличахме на хора, нямаше как да разбера.