Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 106

— Ти се страхуваш, София — каза тя. — Как е възможно да се страхуваш от мен?

— Не се страхувам — излъгах аз и гласът отново ме издаде.

Вятърът клатеше клоните на дърветата, като ги караше да скърцат зловещо и да хвърлят страховити сенки наоколо. Алис се обърна и си пое дълбоко въздух. Този път изражението й стана строго.

— Пратила си ни натрапници. Защо, по дяволите, би направила такова нещо, София?

Тя замахна с ръка по посока на гората и дочух някакво стенание, сякаш дърветата се изкореняваха и се движеха. Осъзнах с ужас, че тя забавяше г-жа Касноф и Кал.

— Извикала си Касноф тук? — попита Елодия, но аз не отмествах поглед от Алис.

— Знам какво си — почти прошепнах аз.

Очаквах да се ядоса или поне да се изненада, но тя просто се усмихна. А това беше дори по-страшно.

— Наистина ли?

— Демон.

Тя се засмя гърлено и в очите й просветнаха червеникавовиолетови пламъчета.

Елодия ме гледаше виновно, но не сведе поглед.

— Ти си призовала демона — казах аз и тя кимна, сякаш ставаше дума за нещо съвсем обикновено.

— Нямах избор — оправда се тя. — Чу думите на г-жа Касноф — враговете ни стават все по-силни. Господи, Софи, та те привлякоха един от нас и го обърнаха срещу собствената му раса. Трябва да сме подготвени.

Елодия каза всичко това с пламенния тон на учителка от детската градина.

— И какво от това? — попитах аз с треперещ глас. — Оставила си я да убие Холи!

Този път тя сведе поглед.

— Жертвоприношението е единствения начин да привържеш демон към себе си.

Искаше ми се да изтичам, да я зашлевя, да изкрещя, но останах вцепенена на мястото си.

Елодия ме погледна с огромни умоляващи очи.

— Не сме имали намерение да я убиваме. Знаехме, че трябва да сме четири, за да удържим демона и да го обвържем със себе си. Но ни трябваше кръв. Така че аз й направих приспиваща магия, а Частън проби две дупки във врата й с кинжал. Мислехме, че можем да спрем кървенето преди да е станало твърде късно, но тя просто не спираше да кърви.

Обзе ме неописуем гняв.

— Могли сте да вземете кръв от къде ли не. Но сте го направили от точно това място, за да обвините после Джена. С един куршум два заека, а?

Не можех да спра.

— Били сте наясно, че именно вие сте убили Холи, но ме убеждавахте, че е била Джена!

— Аз наистина мислех, че тя е нападнала Анна и Частън — извика Елодия и по бузите й се стичаха сълзи. — Просто смятахме, че ритуалът се е провалил. Не бях виждала Алис, преди ти да ме заведеш при нея. Заклевам се.

— Защо не се яви на тях? Нали те са те възкресили? — попитах Алис.

Тя вдигна рамене.

— Не ми се занимаваше с тях. Те ме извадиха от Ада, но не изпитвах никаква нужда да служа на три ученички.

Елодия трепна.

— Чудя се, защо ти отне толкова време да го разбереш — продължаваше Алис. — Изглеждаш толкова умно момиче, Софи, а не можеш да направиш разлика между дух и демон.

Тя вдигна леко ръка и Елодия с писък полетя и се стовари върху купчина пръст, точно до оградата на гробището. Остана да лежи неподвижно, но не знаех дали е в безсъзнание, или просто Алис използва магия, за да я обезвреди.