Читать «Джунглата» онлайн - страница 207

Втори пазач се изправи над перваза, насочи калашника си и сякаш изстреля целия пълнител. Линкълн трябваше само да смъкне малко прицела си и да стреля пак. Куршумът мина през металните листове, покриващи конструкцията на сградата, и елиминира стрелеца.

Навсякъде из района започнаха да се показват пазачи на пост зад различни укрития в целия комплекс — иззад купчини отломки, ръждясала екипировка и от самите сгради. От малка барака за инструменти изскочиха трима с калашници и се втурнаха през открития терен в самоубийствена атака. Те трябваше да преодолеят около сто и деветдесет метра, за да стигнат до Майк и Джим.

Линк успя да елиминира единия от нападателите, преди екипът картечари да обърне оръжието си срещу тях. Останалите двама се затресоха и заподскачаха, когато повече от сто куршума се забиха в тях за по-малко от пет секунди. Онова, което беше останало от арабите, скоро започна да попива в прашната земя.

От нещо, което приличаше на някогашна работилница, изскочи черен микробус и полетя към бункера. Майк се опита да го спре с картечницата, но малките .22-калиброви куршуми отскачаха от бронираната кабина и не можаха да причинят нищо на гумите, които можеха да се движат и спукани. Преди да завие зад бункера, Линк има време да забие три куршума в буса, но нямаше видим резултат.

— Председателю, купонът вече е в пълен ход — обяви той по радиостанцията.

Огледа района през оптическия мерник на снайперската карабина, търсейки цели. Един пазач се беше скрил на покрива на някогашен склад за сол и се надигна светкавично, за да стреля с РПГ. След като дръпна спусъка, се скри толкова бързо, че Линк не можа да даде изстрел. Гранатата оставяше следа от дим подобно на черта на фона на небето, докато блуждаеше по посока на картечното гнездо на Корпорацията. Експлозията вдигна облак пръст и камъни, но нищо повече.

Линк не отмести цевта на карабината от покрива, докато броеше секундите, нужни, за да се презареди гранатометът.

Майк Троно го изпревари и безпогрешно изчисли времето на следващото нападение. Частица от секундата преди терористът да се надигне, той пусна дълъг откос от минигатлинга. Мъжът с гранатомета се изправи и се натъкна на продължилия две секунди откос, който го разкъса на парчета. Тялото му рухна на ръба на покрива миг преди земното притегляне да си свърши работата и малко по-късно да го стовари на земята пред сградата.

Линкълн продължи да оглежда района през окуляра на оптическия мерник, но беше сигурен, че битката е свършила за тия момчета. Това се потвърди миг по-късно, когато от страничния вход на гаража се показа бял парцал, вързан за дръжката на лопата. Оттам излязоха двама мъже. Единият не спираше да размахва бялото знаме, а другият беше вдигнал двете си ръце толкова високо, че имаше вид сякаш върви на пръсти.