Читать «Джунглата» онлайн - страница 208

Не беше възможно някой от тях да излезе от укритието си, затова след около две минути двамата невъоръжени араби изиграха сценка, като легнаха по корем на земята с ръце на тила. Линк помнеше подобна сцена от войната в Персийския залив, когато две дузини иракчани захвърлиха оръжията си и се предадоха лично на него.

Надяваше се, че и под земята нещата вървят толкова добре.

Десет минути преди да започне диверсията, най-накрая имаха успех. Мак Ди забеляза следи по прашния под и като предположиха, че Мърсър е последният човек, идвал тук, последваха стъпките му до груб отвор в стената на един някогашен страничен склад. Отворът с ширината на врата беше запушен с дъски, но след няколко ритника те се строшиха, разцепвайки се навътре, и екипът се озова в мина „Албатрос“.

Таванът се извисяваше приблизително на два и половина метра над главите им, докато стояха в ъгъла зад една от дебелите подпорни колони, оставени в живата скала. Бяха заобиколени с повърхности от мръсна на вид сол. Благодарение на картата, която всички бяха запомнили наизуст, знаеха съвсем точно къде се намират.

Отне им няколко минути да прекосят помещението и да минат в следващото, след това в трето, докато не стигнаха асансьорната шахта. Оранжев предпазен капак покриваше бездънната дупка. До нея се виеше метална стълба, по която човек можеше да слезе до най-долните равнища. За щастие трябваше да се спуснат само две нива, за да стигнат до етажа, където миньорите погрешка бяха копали твърде близо до дъното на реката.

Петнайсет минути по-късно стигнаха до страничната шахта на рудника. Това беше мястото, което Мърсър им беше посочил като най-подходящо да успеят. Всички свалиха с благодарност раниците си. Всяка беше пълна с толкова експлозиви, колкото човекът можеше да носи. Минният инженер беше изчислил и нужното количество.

За разлика от останалата част на рудника това преддверие притежаваше човешки измерения, обаче таванът беше опасно напукан, а в неравностите на пода се бе задържала вода. Еди, който притежаваше енергията и издръжливостта на маратонец, започна работа с акумулаторната бормашина. Макс и Линда се заеха да слагат детонатори на зарядите и да ги разпределят така, че да избухнат, когато пробият достатъчно дупки в лицето на скалата.

Колкото и да се искаше на Кабрило да остане и да помогне на екипа, а след това бързо да се изтеглят горе на земята под слънчевите лъчи, той погледна към Мак Ди и попита:

— Сигурен ли си, че искаш да участваш?

— Приеми го като последен тест в края на изпитателния ми срок.

Хуан кимна.

— Дадено. Ще изиграем тази ръка и ти ще станеш пълноправен член на Корпорацията.

— Това означава, че ще получа и дял от печалбата?

— Да.

— Тогава да тръгваме.

По време на полета с хеликоптера за Пенсакола на Лангстън Овърхолт му беше хрумнала идеята, че може би не е лошо да се опитат да откраднат кристалите от квантовия компютър. Както беше присъщо на природата му, той веднага погледна далеч в бъдещето и се замисли какво ще се случи, когато Бахар бъде елиминиран. Ако САЩ притежават подобна могъща машина, щяха да си осигурят стратегическо превъзходство над враговете си. Макар да нямаше представа как е построен компютърът, важността на кристалите правеше тяхното взимане приоритет. Каза си, че все някой учен на света ще знае какво да прави с тях.