Читать «Джунглата» онлайн - страница 205

— Готово — съобщи той на останалите.

Хората от екипа долетяха начаса. Кабрило пристигна последен.

— Добра работа!

— Да не би да си се съмнявал? — вдигна Макс огромните си месести лапи, за да могат другите да им се възхитят. — Нищо сътворено от човека не може да устои на тези две кунки.

— Дрън-дрън. Да тръгваме.

Точно преди Хуан да прекрачи прага, радиостанцията, която беше взел от упоения пазач, изпука и от нея се понесе ясен глас:

— Ей, Малик, нещо за докладване? — попита някой на арабски.

Хуан спокойно натисна комутатора на радиото.

— Нищо.

— Защо пропусна контролното обаждане?

— Нещо не ми е добре на стомаха — измърмори Хуан.

— Когато след час ти свърши дежурството, отиди да те види докторът.

— Добре. Край.

Хуан хвърли радиостанцията настрани.

— Разполагаме с един час, докато разберат, че сме тук. Нека се възползваме по най-добрия начин от него. Линк, чуваш ли ме?

— Слушам те.

— Фойерверки след шейсет минути.

— Разбрано.

Можеше само да се надява, че дотогава ще са си осигурили достъп до мината, иначе всичко щеше да се окаже напразно. Освен това тази операция имаше и втора част, за която Мак Ди му беше разказал на четири очи, след като се върна от Монте Карло. Беше нещо, което прекрачваше границата, но ползите слисваха въображението. Той изруга наум Овърхолт и поведе хората си в укреплението.

26.

Сложиха си халогенните челници веднага след като се бяха отдалечили само на няколко крачки от входа, който частично успяха да затворят. Вътрешността на укреплението беше потискаща и клаустрофобична, с голи бетонни стени, таван и под. След като изминаха няколко метра, стана ясно, че от постройката е изнесено всичко — вероятно от германската армия по време на окупацията. Минаха през безброй помещения, чието предназначение можеха само да предполагат, и забелязаха няколко стълбища, които възлизаха в куполите, които бяха видели преди малко.

— Майчице, това място е направо десет по скалата от „Ловци на духове“ — подхвърли Мак Ди, докато надничаше през прага на нещо, което някога е било тоалетна, както подсказваха клекалата в далечния край. Всички медни кранове и оловни тръби отдавна бяха изчезнали.

Кабрило ги преведе през смайващ лабиринт от помещения, пасажи и задънени коридори. Той прецени, че само този форт е побирал поне сто човека, и си спомни, че десетки хиляди бяха служили на линията „Мажино“ и че заради строежа й Франция едва не фалира.

В последния задънен коридор, в който се озоваха, намериха врата в пода. Над нея имаше метални колони, захванати в пода и тавана, на които е бил монтиран повдигащ механизъм. Кабрило вдигна едно по едно металните крила на вратата. Отдолу се откри квадратна шахта, която изчезваше в мрака. Той се изплю, минаха няколко секунди, преди плюнката да стигне до дъното.

— Отвратително — възмути се Линда.

— Грозно, но резултатно — възрази той. — Според мен, около дванайсет метра.

Бързо завързаха алпийското въже за старите метални колони. Заради допълнителната тежест на раницата Хуан си сложи сбруя. Преметна автомата през рамо, стисна здраво въжето и прекрачи в нищото. Макар и да беше зараснала, ключицата му напомни, докато се спускаше, местейки ръка след ръка, и си помагаше с краката, че беше счупена не толкова отдавна. Докато висеше в пространството, челникът му осветяваше голите стени на шахтата. Реши, че някога това трябва да е било муниционен подемник и че той и екипът му сигурно бяха пропуснали много наземни признаци за присъствието на това огромно укрепление.