Читать «Джунглата» онлайн - страница 209

Съвсем на око определи цената им на петдесет милиона долара и помоли Мак Ди да предаде предложението на Хуан, а той да вземе решение.

Кабрило щеше да свърши работата и безплатно, но малко пари никога не бяха излишни.

— Макс, трийсет минути — каза Хуан, — и нито секунда повече. В никакъв случай не бива да ни чакате.

Макс го погледна мрачно в очите и кимна:

— Слушам.

Двамата с Мак Ди тръгнаха с бърз ход, а останалите продължиха работата си. Този път се отправиха към работническия асансьор, който се намираше близо до товарния, като си правеха сметката, че арабите сигурно го бяха поправили за собствените си нужди. Кабрило натисна бутона за повикване и из шахтата се понесе металическо щракване. Малко по-късно пристигна празната кабина. Тя приличаше повече на клетка, отколкото на кабина. Дори подът беше от мрежа, която малко поддаде, щом стъпиха на нея.

— Хм, никак не ми вдъхва доверие — отбеляза Хуан и натисна бутона за двайсет и трети етаж, надявайки се, че Марк Мърфи не се е фукал напразно.

Изгасиха челниците си и клетката потъна в още по-гъст мрак. Започнаха да се спускат, а асансьорът потракваше и скърцаше, показвайки, че наистина е на години. Две минути бяха изминали в бързо спускане, когато Мак Ди побутна Кабрило.

— Погледни надолу.

Под краката им се виждаше далечно и слабо проблясване на светлина. Това сигурно беше техният етаж. Бахар се беше скрил тук долу, точно както бяха предположили. Единственият проблем беше, че според плановете на Кабрило вече трябваше да са взели кристалите. Забавянето заради случайната среща с патрула и търсенето на входа към рудника беше разбъркало напълно времевия план.

— Готов ли си? — попита Кабрило.

— О, аз съм се родил готов — отговори с неподражаемия си южняшки акцент Мак Ди.

Асансьорът започна да забавя, когато наближи тяхното равнище. Вътре в клетката нямаше къде да се скрият, затова приклекнаха на пода, стиснали готовите си за стрелба автомати. Клетката спря и започна да вибрира, защото кабелите се опънаха, а после увиснаха.

На този етаж преддверието на асансьора представляваше четириъгълна стая с високи шест метра стени. В далечината се чуваше бученето на генератор, който захранваше един-единствен хвърлящ жълтеникава светлина строителен прожектор в единия от ъглите.

Никой не се показа, затова Хуан се протегна да бутне встрани предпазната решетка и да отвори външната врата. Надникна зад ъгъла. Нямаше никого, но на едната стена беше облегнат подпрян на приклада „Калашников“, сякаш собственикът му беше мръднал някъде само за малко. Кабрило се изправи в пълен ръст, стискайки автомата си.

Генераторът вдигаше достатъчно шум, който да замаскира човешки стъпки, и двамата излязоха от асансьора и се прилепиха към стената близо до един от отворите, който водеше към останалата част на рудника. Хуан точно се готвеше да надникне и да огледа, когато влезе един мъж. Това беше часовият, който трябваше да стои при асансьора. Мъжът забеляза Кабрило и се обърна, преди той да успее да го сграбчи. Арабинът хукна сляпо, тласкан от страха и пристъпа на адреналин.