Читать «Джунглата» онлайн - страница 191

Както бяха изчислили хилядите компютри на нефтената платформа, кристалите, вече нарязани до нужния размер, бяха последните елементи, необходими, за да се вдъхне живот на квантовата машина. Самата тя беше с големината на крайградска всекидневна, натъпкана с екзотична електроника, и когато се наблюдаваше през поляризационен филтър, излъчваше червена пулсираща аура, сякаш имаше живо сърце.

Никой от тях не разбираше как работи, как подреждането на атомите в кристалите им позволява да се справят с квантовите трептения и интерференцията на частиците. Беше им отнело години и съоръжаването на паралелно свързаните компютри на Джей-61, за да стане това действителност.

През първите трийсет секунди, когато я включиха, машината изглеждаше мъртва. Учените се спогледаха несигурни, че са успели, докато не се чу безтелесен женски глас, който обяви:

— Готово.

Първият тест беше да превключат всички електронно управлявани светофари в Прага от червено на зелено и обратното. Компютърът начаса хакна автоматизираната система за контрол на движението и изпълни заповедта, преди да върне контрола върху системата на градските власти. Призрачен глас попита:

— Защо?

— Защото ти заповядах — отговори Бахар в микрофоните, които бяха скрити в канцеларията му. Трябваше му известно време, преди да отговори, защото никой не беше предполагал, че компютърът ще го пита. Когато попитаха Ай Ти специалистите, които го бяха сглобили, те не можаха да предложат обяснение.

Проведоха още по-сложни проверки, намирайки по-добре шифровани системи, в които да проникват, докато не се убедиха, че няма мрежа на този свят, която да устои на тяхната машина, и база данни, която да запази тайната си.

Тогава се решиха на атаката срещу Националната агенция за сигурност. Носеха се слухове, че тамошните компютри се измерват в терафлопи и петафлопи, което обозначава мощността на дванайсета и петнайсета степен, но можеха да се измерват и в квадратни метри. На Бахаровата машина й бяха потребни секунди, за да проникне през защитните стени и да стигне до кода.

С натрупването на успех след успех Гунаван Бахар преливаше от щастие до мига, когато в отговор на неговите искания, американската реакция се оказа хладна статия, отпечатана на последната страница на един от вашингтонските вестници.

— Да, първия път бях прекалено милостив към тях — ядосваше се той. — Опитах се да покажа съчувствие, хуманност, а той ми се изплю в лицето. Аз не съм някой луд фанатик, чието единствено желание е да избие неверниците до крак, но ако той иска да бъда такъв — готово, такъв ще стана — погледна нагоре към тавана.