Читать «Джунглата» онлайн - страница 184

— Дали това нещо може да имитира президента?

— Вероятно, но няма защо да се тревожиш — не може да изстреля ядрени ракети. Затова се изисква потвърждение лице в лице.

— Някакви идеи за какво ще го използва?

— Обсъдихме го. Не става дума за пари, макар че може да опразни всяка банкова сметка за около две секунди. Струва ни се, че въпросът е политически. В мига, когато квантовият компютър е заработил, е можел да унищожи нашата компютърна инфраструктура. Значи гони някаква друга цел. Мислим, че целта му е да накара нашето правителство да се подчини на волята му.

— Приемам това. Някакви препоръки?

— Опитай се да установиш къде е компютърът и го вдигни във въздуха. Обаче ние нямаме представа къде е. Може да е навсякъде.

Кабрило потърка брадичката си и усети драскането на наболата еднодневна брада.

— Мисля, че всичко зависи от Солей. Бахар се е заел с баща й по някаква определена причина. Трябва да има нещо в миналото му, което не сме забелязали или чиято важност не сме осъзнали. Да се помолим тя да успее.

— А ако не успее?

— Тогава светът, такъв какъвто го познаваме, ще се превърне в твърде различно място.

22.

Мак Ди се възхищаваше на детската издръжливост. Очакваше, че Полийн ще бъде травматизирана от отвличането и седмиците пленничество, но когато разговаряха за това тази първа сутрин, тя му обясни, че похитителите са се представили за негови приятели, казали й, че това е част от тайна мисия и ако е добро момиче, ще му помогне. Знаела, че баща й е герой, и никога не би направила нещо, което да го нарани, затова участвала в тяхната игра. Заради това й позволявали да яде каквото иска и по цял ден да гледа телевизия чак до късно вечерта.

Сметна, че е направо чудо колко лесни са направили нещата за нея, но после си каза, че това е само заради егоистичните им цели. Много по-лесно се контролира отстъпчиво дете, което си мисли, че прави услуга на баща си, отколкото уплашено малко момиченце, което по цял ден хленчи за дома си. Това, че са се отнасяли добре с нея, в никакъв случай не го караше да изпитва вина заради хладнокръвното им убийство.

През този първи ден игра с нея на плажа, строяха пясъчни замъци, хвърляха пръчки на кучето й Бренди, което според Мак Ди вероятно й беше липсвало най-много. В часовете за хранене апетитът й беше нормален и когато в осем и половина я сложиха да спи, скоро се унесе и цяла нощ нито веднъж не се събуди.

Обаче той не си правеше илюзии — въпреки това можеше да има скрити психологически травми.

Поне до този момент обаче дъщеря му изглеждаше нормално и щастлива както обикновено, особено сега, когато баща й си беше вкъщи. Той поговори с родителите си да я наблюдават през следващите дни и седмици. Когато им разказа за Корпорацията, те разбраха, че трябва да се върне, ако не за нещо друго, то за да спре мъжа, който беше отвлякъл внучка им.

Попита за бившата си жена и узна, че не се е свързвала от месеци с Полийн. Беше се оженил за нея само защото беше бременна. Тя ги заряза, когато момиченцето му беше на две. Единствените истински родители, които Полийн имаше, бяха Кей и нейният съпруг. Тя знаеше, че Мак Ди е неин баща, но се държеше с него като с любим чичо. Той нямаше нищо против, стига тя да беше щастлива.