Читать «Джунглата» онлайн - страница 172

Тръгнаха си сред усмивки и още сълзи. Мак Ди обеща, че ще се прибере у дома веднага след като заковат човека, отговорен за отвличането на Полийн.

Кварталът, в който се бяха скрили похитителите, не беше „осиновен“ от някой богаташ, нито бе успял да получи голяма помощ. Къщите още бяха със заковани врати и прозорци, макар че боклуците бяха събрани и извозени. Това беше районът в Ню Орлиънс, който понесе най-тежкия удар, когато дигите се скъсаха и го превърнаха в истинско езеро, след като ураганът отмина. Наблизо имаше празни парцели, в които се виждаха бетонните останки на основи, поддържали някога еднофамилни къщи.

Линк остави Кабрило и Мак Ди в едно кафене недалече от тяхната мишена. В този район двама бели и един чернокож в същата кола щяха да събудят подозрение у ченгетата, независимо кой седи зад волана. Той се върна петнайсетина минути по-късно и си наля от каната с кафе от цикория, която Хуан беше поръчал.

— Е? — попита Кабрило веднага след като Линк престана да се мръщи на горчивия вкус на напитката.

— Гадно е — обяви той, — но както и да е. Сателитните снимки, които намерихме, са малко остарели. Две къщи зад нашата мишена са били съборени и в момента парцелите са се превърнали в джунгла. Къщите от двете й страни още ги има, но са с изцяло заковани врати и прозорци. От другата страна на улицата живеят няколко семейства. Видях детски колелета, заключени с верига в градината, и играчки, разхвърляни по моравата. Значи трябва да внимаваме.

— Нещо за похитителите? — попита Мак Ди, чието безпокойство нарастваше.

— Никакви не се виждат. Всички прозорци са запердени, но мисля, че в ъглите са оставили малки пролуки, така че могат да гледат навън. Само професионален воайор би могъл да надникне вътре. Хуан, прав беше за моравата. Прилича на пасище. Вероятно типовете не се показват през деня и излизат само нощем, за да пазаруват от някой магазин на километри от тук.

— Онова, което видяхме на снимките, гараж ли е?

— Да, гараж, долепен до къщата.

— Успя ли да проведеш термично сканиране?

— Не, щях да събудя подозрение, а и навън е още твърде топло. Няма достатъчна разлика в температурите, за да може уредът да установи наличието на топлинно излъчване.

Кабрило предполагаше, че Линк ще отговори така, но беше длъжен да попита.

— Добре. Ще се покрием и в един ще се приближим. Ще нападнем в три.

Три сутринта е времето, когато човешкото тяло е най-отпаднало. Дори нощните пазачи се подчиняват на този физиологически ритъм и в този част не са най-бдителни.

— Мак Ди, контролираш ли се?

— Да, няма да позволя на чувствата ми да попречат на операцията — кимна той.

Дори в подобен западнал район мъжете не можеха да се разхождат наоколо с цялата си бойна екипировка и въоръжени до зъби. Когато наближи един часът, Линк паркира колата на няколко преки от къщата и вдигна предния капак. Всеки минаващ полицейски патрул щеше да помисли, че колата е повредена и собственикът я е зарязал за през нощта. Някой по любопитен би могъл да пусне номерата в системата и да разбере, че става дума за наета кола. Тогава щеше да си каже, че сигурно е на някого от прогонените от урагана в Хюстън, който е дошъл на гости при роднини.