Читать «Джунглата» онлайн - страница 174

Върна се при екипа и тримата отстъпиха обратно сред храсталаците.

Гласът на Кабрило приличаше повече на шепот, отколкото на говор.

— Има трима терористи, единият седи на стол в предната част на къщата. Спи. Вторият е сам в спалнята. Третият е в тази до неговата. Там е и дъщерята на Мак Ди.

Той почувства как Лоулес се напряга до него.

— Преди да си попитал: спят на отделни легла.

Беше успял да я различи от останалите заради дребния й ръст.

Още по-рано бяха стигнали до извода, че макар по американски стандарти къщата да е малка, все пак беше твърде голяма, за да използват номера с парализиращия газ, до който прибягнаха, за да спасят Сетиаван Бахар. Щеше да се наложи да влязат тихо и без капчица колебание. Топлинните подписи на обитателите бяха ясни и с нормални размери, което изключваше вероятността някой от тях да носи самоубийствена жилетка. Но това не означаваше, че някоя не им е подръка.

През следващите два часа на смени наблюдаваха къщата през топлинния скенер. В един момент пазачът в предната стая стана и отиде до тоалетната. Когато се върна, на екрана на уреда се видя, че ляга на нещо — вероятно щеше отново да заспи.

Щом часовникът на Хуан показа три часа, групата тръгна. Безшумно стигнаха до оградата и се прехвърлиха през нея като привидения. Бяха толкова тихи, че близките щурци не прекъснаха своето цвъртене. Имаше една-единствена врата, която водеше от кухнята в задния двор. Хуан и Мак Ди си сложиха очила за нощно виждане и ги включиха. Работейки само опипом, Линк успя да отключи бравата за по-малко от петдесет секунди. Въпреки големите си ръце пипаше ловко и леко като хирург. Отне му малко повече време, защото на всяка цена искаше да избегне и най-малкия шум.

Докато Линк се бореше с ключалката, Кабрило смаза пантите с масло от малка тубичка и го вкара в цепките с пръсти. Линк отключи, но задържа вратата, защото иззад гърбовете им полъхна лек ветрец и щеше да нахлуе в къщата, ако я беше отворил.

Пистолетите им бяха само .22 калибър, а заглушителите, навити на цевите, бяха с размерите на кутийка кока-кола. Това ги правеше тежки и небалансирани. Подобни пистолети имаха само едно предназначение: това бяха оръжия на убийци. Мунициите бях с живачни върхове, но в гилзите имаше по-малко барут от обичайното, защото представляваха отстъпка от мощност за повече безшумност. Когато заглушителят бъде опрян в главата на мишената, няма нужда от кой знае колко барут, за да му я отнесе.

Вятърът спря и Кабрило кимна. Подобно на черна пантера, Линк отвори вратата и въпреки едрото си тяло се вмъкна безшумно, следван по петите от Кабрило и Мак Ди.

От всекидневната в предната част на къщата идваше достатъчно светлина, за да направи мръсната до повдигане кухня светла като по обяд. Кофа за боклук, която чалмите явно бяха внесли отвън, преливаше от боклуци, гниеща храна и използвани чинии за еднократна употреба. Мивката беше пълна с тенджери и тави, покрити със залоена мазнина — без съмнение осигуряваща прехрана на огромна колония от хлебарки. Гола арка водеше към всекидневната, а друга към коридор, по протежение на който бяха разположени спалните и банята.