Читать «Джунглата» онлайн - страница 170

Първата им спирка беше в дома на родителите на Лоулес. На ужасената двойка, която гледаше детето, похитителите бяха заявили, че всеки опит да се свържат с полицията ще ги принуди да го убият. Вече няколко седмици живееха в този кошмар. Колкото и да му се искаше на Мак Ди да им се обади, трябваше да се съгласи с Кабрило, че похитителите може да са оставили човек в жилището им, за да ги наблюдава, или да подслушват телефона.

Къщата им се намираше в чист квартал, над нея се извисяваха дъбове, покрити с мъх. Много от жилищата тук бяха тухлени и бяха преживели урагана без повреди, Мак Ди спря колата на повече от пряка от къщата на родителите си, за да не бъде забелязана. Той остана зад волана, докато Кабрило и Линкълн отидоха да проверят дали сградата не е под наблюдение. И двамата носеха каски и гащеризони, с които лесно можеха да бъдат взети за работници по поддръжката. Кабрило носеше подложка за листа с метална щипка, а Линкълн кутия с инструменти.

По улицата не се виждаха паркирани бусове — любимо прикритие за следене, нито пък автомобили с тонирани стъкла — друго издайническо средство. Всички морави бяха добре окосени. Това беше важна подробност, защото ако една от съседните къщи беше заета от похитителите за наблюдателен пост, те нямаше да се излагат на чужди погледи, като бутат косачка из имота.

Прекараха петнайсетина минути в „отчитане“ на газомерите, но през цялото време не изпускаха от поглед къщата на родителите, наблюдавайки за мърдащи пердета от надничащи през прозорците глави. Малкото коли, които минаха през това време по тихата улица, не им обърнаха внимание, нито намалиха.

— Мисля, че мястото е чисто — каза Линк.

Кабрило трябваше да се съгласи. Той надраска нещо с големи букви на горния лист на подложката и двамата поеха към къщата. Месинговото чукче на вратата беше наскоро почистено, а стълбите преметени, сякаш домакинските задължения бяха средство да отвличат Лоулесови от тежките мисли. Хуан почука силно. Няколко мига по-късно вратата отвори привлекателна жена на петдесет и три-четири години.

Той вдигна подложката така, че да може да прочете написаното, а през това време запита високо:

— Госпожо, получихме съобщение за изтичане на газ в този район. Имате ли някакви затруднения?

На листа беше написано: „Тук сме с Мак Ди. Сами ли сте?“.

— Ъъъ, не. Всъщност да. Тук няма никого.

Тогава чак схвана напълно какво беше прочела.

— Тук сте с Мак Ди? Значи е добре? Боже мили! — обърна се тя и извика през рамо: — Мер, Мер, ела тук. Мак Ди е жив и здрав!

Хуан внимателно, но решително я избута назад и затвори вратата. Един ирландски сетер, махайки с опашка, влезе във всекидневната, за да види каква е тази шумотевица.

— Госпожо Лоулес, моля, не говорете високо. Мъжете, които отвлякоха внучката ви, идвали ли са в тази къща?