Читать «Джунглата» онлайн - страница 171

— Какво има? — провикна се мъжки глас отнякъде в къщата.

— Не, никога. Грабнаха я от парка, той е тук наблизо, където бяхме отишли, за да си поиграе. Бренди, мирувай — изкомандва тя кучето, което се опитваше да близне Линк по лицето. Линк не му обръщаше внимание и не откъсваше поглед от детектора за бръмбари. — Казаха ми, че скоро ще я пуснат, но ако се свържа с полицията, ще я убият. Оттогава със съпруга ми направо се поболяхме от тревоги.

Мериън Лоулес старши се появи иззад ъгъла по спортни панталони и дънкова риза. Синът му беше одрал кожата, особено с кехлибарените очи и леката трапчинка на брадичката.

— Мер, тези мъже са заедно с Мак Ди.

Хуан протегна ръка.

— Казвам се Хуан Кабрило, а това е Франклин Линкълн. С вашия син работим по спасяването на Полийн.

Щом свършиха с представянето, председателят се обади на Мак Ди по мобилен телефон за еднократна употреба и му каза, че е чисто, но все пак да мине през задния двор.

— Последното, което научихме, беше, че Мак Ди е напуснал охранителната фирма, след като му се е случило нещо в Афганистан — каза старият Лоулес.

— Това е твърде дълга и объркана история. Когато дойде, вашият син може да ви я разкаже. Само искахме да ви съобщим, че открихме къде държат Полийн и ще отидем да я освободим.

— А животните, които я отвлякоха? — попита Кей Лоулес. По тона й личеше каква съдба им желае. Може и да беше елегантна южнячка, но сърцето й бе кораво като стомана.

— Никога повече няма да ви безпокоят — увери я Хуан.

Жената разбра подтекста на думите му.

— Добре.

— Обаче, когато я върнем, искам да заминете за известно време, докато успеем да се справим с хората, които стоят зад отвличането на внучката ви. Ако няма къде, можем да ви вземем стая в хотел.

Мериън Лоулес старши вдигна ръка, сякаш да го спре.

— Няма нужда. Един мой приятел има вила на брега на Мексиканския залив. Дава ни да я ползваме винаги когато поискаме.

Хуан обмисли думите му и реши, че е достатъчно безопасно, затова кимна и каза:

— Звучи много добре, защото работата може да отнеме няколко седмици.

— Не бързайте — моментално отвърна Кей с решимостта на жена, която защитава своето. Тогава на задната плъзгаща се стъклена врата, която водеше към градината, се почука и тя се обърна. Изпищя от радост, когато видя сина си, застанал до масата и столовете от ракита.

Кей отключи вратата и прегърна момчето си, а по бузите й несмущавано потекоха сълзи. Мериън-баща се присъедини към тях и прегърна семейството си. Той също се разплака — от радост, че вижда сина си, и от чувство на вина, че не е съумял да опази дъщеря му.

Хуан трябваше да признае честно пред себе си, че сцената го накара да се разчувства.

Останаха само час, защото Кабрило искаше на дневна светлина да проучи къщата, която похитителите използваха. Мак Ди разказа всичко на родителите си, като пропусна мъките, изтърпени в бирманския затвор от ръцете на местните садисти, простреляното под краката му въже, както и някои други подробности, които смяташе, че няма нужда да знаят. Въпреки това се получи мъчителен разказ, който накара Кей Лоулес да пребледнее, макар че имаше хубав загар.