Читать «Джунглата» онлайн - страница 169

— Обаждането не е било прието? — възкликна директорът на АНС. — Вашата секретарка да не е мръднала? Да не би това да е нейната представа за хумор?

Президентът не знаеше какво да каже, но тайничко се надяваше дългогодишната му и най-доверена секретарка да се е побъркала и да е забъркала тази каша.

— И още нещо — продължи помощничката му. — В Трой, Ню Йорк, токът е спрял за точно шейсет секунди. Няма засегнати други райони, макар местните производители на електричество да доставят и в други населени места. Засега не знаят защо е спрял токът и как се е възстановило подаването.

— Мили боже — възкликна някой, — значи е истина!

Фиона продължи да чете последните редове на факса.

„Това са малки демонстрации на нашите възможности. Ние не сме варвари и ценим живота. Но ако едно от нашите искания не бъде изпълнено, ще парализираме вашата страна. Самолетите ща падат като круши от небето, рафинериите ще избухват, заводите ще спрат да работят, а електричеството ще се превърне в част от вашето минало.

С времето всички хора на земята ще преминат в нашата истинска вяра, но засега сме склонни да ви оставим да съществуваме съвместно“.

Тя вдигна очи:

— Факсът е истински.

19.

Смит беше допуснал грешката преди една седмица. Най-сетне беше отстъпил на непрестанните молби на Мак Ди за видеовръзка с дъщеря му, като доказателство, че е жива. Тъй като вярваше, че Лоулес все още е в негова власт, стана небрежен по отношение на компютърната безопасност. Видеовръзката продължи само няколко секунди, но Марк и Ерик с лекота проследиха първоизточника.

Преди тази случка Корпорацията не беше постигнала напредък в проучването на Гунаван Бахар.

Както Кабрило подозираше, похитителите не бяха отвели Полийн Лоулес твърде далеч от мястото на отвличането й в Ню Орлиънс. Всъщност я държаха в прословутия квартал Лоуър Найт Уард — най-силно разрушен от урагана Катрина. Голяма част от него и досега беше в развалини. Решението беше умно, защото след разпръскването на хората, живели някога на това място, чужденците по-лесно можеха да се смесят с останалите в квартала, без да събудят подозрение.

Кабрило, Лоулес и Франклин Линкълн отлетяха за Хюстън, където Корпорацията имаше тайна квартира. Тя беше една от десетките, които държаха в пристанищни градове по цял свят, за да ги използват основно за складиране на оръжие и оборудване, с чието внасяне в страната биха имали трудности. Дори частните самолети могат да бъдат претърсени и докато на много места в света човек лесно можеше да подкупи митничар или друго длъжностно лице, в Съединените щати това беше немислимо.

От „Херц“ наеха невзрачна кола, опоскаха оборудването в подобното на каса помещение в тайната квартира и няколко минути по-късно потеглиха за града на джаза. Преодоляха петстотин и шейсетте километра до там с максимално разрешената скорост, спазвайки всички знаци и правила за движение по пътищата. Кабрило нареди на Лоулес да кара. Причината не беше в счупената му ключица, защото вече беше почти зараснала. Просто искаше Мак Ди да мисли за нещо друго, а не само за шестгодишната си дъщеричка.