Читать «Джунглата» онлайн - страница 167

Това обяснение даде Лес Джексън, който беше работил и като лобист на Съюза на производителите на електричество.

— Освен това, ако ги предупредим, ще поискат да разберат откъде знаем. Ако заплахата е действителна, нима искате администрацията да бъде изложена на подобни въпроси?

— О, вярно.

Вицепрезидентът беше избран заради баланса в кандидатската листа, а не заради блестящите си умствени способности.

— Това не е някой обикновен хакер — каза Фиона Катамора, държавният секретар. В предишната администрация тя беше съветник по националната сигурност и я бяха избрали за тази отговорна работа, защото бе сред най-квалифицираните личности в страната. — Исканията ми приличат на списък с желанията на Осама бин Ладен за Коледа.

Тя зачете:

— „Съединените щати ще обявят незабавно, че спират всяка военна и материална помощ за държавата Израел и вместо това ще предоставят тези средства на Палестинската автономия и на водачите на «Хамас» в Ивицата Газа. Незабавно ще освободят всички затворници, държани в Гуантанамо. Всички американски и натовски части трябва да напуснат Ирак до края на юни. Веднага ще спрат военната помощ за Пакистан и до края на годината ще закрият своите военни бази в Кувейт и Катар. Президентът ще осъди изграждането на еврейски селища на Западния бряг и забраната за носене на хиджаби и никаб от мюсюлманките във Франция и всяка друга европейска страна, която приеме подобна забрана. Да бъде премахнато обявяването за терористични на всички мюсюлмански групи, включени в досегашните международни списъци. До края на годината да бъдат вдигнати всички санкции срещу народа на Иран и повече да не се налагат такива“.

— Всъщност — обобщи тя — онова, което искат от нас, е да спрем войната срещу тероризма. Смятам, че споменаването на Иран е много показателно.

— Какво искаш да кажеш?

— Мюсюлманите сунити и мюсюлманите шиити не се разбират и онова, по което цари съгласие във всички арабски държави, е, че Иран, с неговото шиитско мнозинство, трябва да бъде държан под контрол и че това е в техен общ интерес. Обаче този тип иска да оставим всички на мира и с това намеква, че тези различия са техен вътрешен проблем, с който те сами ще се оправят.

— Очевидно е, че не можем да изпълним никое от тези неща — отбеляза замислено вицепрезидентът.

— Това, което също ме впечатлява — продължи Фиона Катамора, сякаш той нищо не беше казал, — са посочените срокове. Това не са дрънканици на оглупял джихадист, седнал в някоя вазиристанска чайна. Всичко е грижливо обмислено. От практическа гледна точка всеки от сроковете е изпълним. Макар да са политически неприемливи, не са невъзможни.

— Не можем да спрем помощта за Израел — каза директорът на ЦРУ.

— Можем — отговори спокойно Фиона, без да повишава тон, както беше направил нейният опонент. — Ние избрахме да продължим да ги финансираме, защото е в наш интерес. Ако случаят вече не е такъв, можем всеки момент да спрем финансовите потоци.

— Ама…

— Виж, ако това е истинско, правилата са напълно променени. Ние вече не контролираме положението. Както изглежда, някаква група има неограничен достъп до нашите най-добре пазени тайни. С натискане на копчето може да спрат електрозахранването. Помислете, за това. Представете си спиране на тока в цялата страна, което продължава със седмици или месеци. Или системата за въздушен контрол, на която вече не можем да разчитаме. Всички самолети в страната — на земята за неопределено време. Възможно ли е този човек или група да преодолеят охраната на нашите ядрени централи и да ги накарат да се взривят? Знам, че има физическа охрана, но помислете и в тази посока.