Читать «Джунглата» онлайн - страница 165

Не че не се беше случвало и друг път, но в днешно време факсовете са толкова архаични, че машината си стоеше с години безмълвна. Когато изплю единична страница в тавата, Юнис плъзна очи по съдържанието й, а изненадата на лицето й се замени с истинска загриженост.

Сигурно е някаква шега, каза си тя.

Но как изпращачът се е сдобил с този номер? Не беше обявен в телефонния указател на Белия дом заради налудничавите и ругателни факсове, които пращаха на президента заедно с налудничавите и ругателни имейли и обикновени писма, които получаваха. Преглеждаха ги, преди да стигнат до президента. Само пет-шест души имаха достъп до факса зад нейното писалище.

Ами ако не е шега? От самата мисъл й призля. Тя се тръшна тежко на стола, без дори да забелязва, че е разляла кафето в скута си.

Точно в този миг Лес Джексън влезе. Косата му се беше прошарила на слепоочията, а очите бяха започнали да потъват зад сбръчкани торбички. Той обаче продължаваше да се движи като много по-млад мъж, сякаш стресът и изхабяването, които носеше със себе си неговата работа, го освежаваха, вместо да го състаряват.

— Добре ли си? — попита Джексън. — Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

Без да каже нещо или да помръдне, Юнис вдигна факса, което принуди Джексън да се протегне, за да го вземе. Началникът на кабинета беше известен с бързото си четене и само за няколко секунди плъзна поглед по страницата.

— Това е фалшификат — изказа той мнението си. — Никой не може да се сдобие с тази информация. А останалото са просто джихадистки дрънканици. Откъде се взе?

И пусна листа от високо на бюрото.

— Току-що дойде по моя факс, господин Джексън.

Макар и да го познаваше от години, тя държеше на етикета в отношенията със своите началници. Джексън не правеше нищо да я откаже от този навик.

Той обмисли новата информация в продължение на секунди, после махна с ръка.

— Някаква грешка с номера на факса. Случва се.

— Юнис, да не би някой да ти е изпратил мръснишки факс, а? — изкиска се многозначително президентът.

Двете години от първия мандат не му се бяха отразили много. Висок, с широки рамене и с толкова увличащ глас, че слушателите му оставаха очаровани, дори и да не бяха съгласни с неговата политика.

Юнис Возняк скочи на крака.

— Не, господин президент. Не такъв… Аз, ъъъ… — гласът й просто се прекърши.

Президентът взе факса, извади чифт половинки очила за четене от малкото джобче на костюма от „Брукс Брадърс“ и ги сложи на върха на орловия си нос. Прочете го почти толкова бързо, колкото началника на кабинета. За разлика от Джексън президентът пребледня, а очите му се ококориха. Той бръкна в задния джоб на панталона си и извади плик с размерите на кредитна карта. Щом напускаше президентския апартамент, пликът се подменяше с подобен, донесен от куриер на Агенцията за национална сигурност. Това беше утринната рутина, която никога не се променяше.