Читать «Джунглата» онлайн - страница 166

Президентът счупи печата и сравни числата, отпечатани релефно върху пластмасовата карта вътре, с онези, които бяха във факса. Ръцете му започнаха да треперят.

— Господин президент? — попита Джексън с голяма загриженост в гласа.

Малката пластмасова карта, подобна на кредитна, носеше прякора „бисквитката“. Президентите започнаха да я получават малко след Кубинската криза. Тя съдържаше поредица числа, генерирани случайно в Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, от компютърно базирана система. Това беше президентският код, удостоверяващ правото му да нареди изстрелването на ядрени оръжия. Без съмнение тези числа бяха най-строго охраняваната тайна на Съединените щати.

А някой току-що беше изпратил по факса в Овалния кабинет днешния код.

— Лес, свикай Съвета за национална сигурност. Искам ги тук толкова бързо, колкото позволяват човешките възможности.

Въпреки че някой притежаваше числата, това не означаваше, че може да изстреля ядрени оръжия, но това, че кодът върху „бисквитката“ вече не е тайна, беше най-големият пробив в сигурността на Съединените щати от създаването на федерацията. Случилото се поставяше под въпрос сигурността и във всички останали области на отбраната.

Минаха няколко часа, докато успеят да съберат членовете на Националния съвет за сигурност в Ситуационното помещение — бункер без прозорци дълбоко под Белия дом. Заради организирани вече пътувания единствените хора в съвещателната зала бяха вицепрезидентът, секретарят по отбраната, началникът на Обединението на началник-щабовете, държавният секретар и по специална покана — директорите на АНС и на ЦРУ.

— Дами и господа — започна президентът, — изправени сме пред криза, в каквато нашият народ никога не е изпадал.

Той се зае да раздава копия от факса, но не прекъсна изказването си.

— Преди малко повече от два часа този факс беше изпратен на Юнис Возняк — моята лична секретарка. Кодът, удостоверяващ правото ми да изстрелям ядрени оръжия, написан на листа, е истински. Ще трябва да изчакаме, за да видим дали заплахата също е действителна. Що се отнася до исканията, може да се окажем принудени да ги обсъдим.

— Чакайте малко — намеси се директорът на АНС. — Това е невъзможно.

— Знам — отговори президентът, — но въпреки това са във факса. Кодът се генерира от генератор на случайни числа и всички хора, които работят в този отдел, са издържали проверка на миналото Янки Уайт. Нали така?

— Да, господин президент. Процедурата е напълно сигурна. Никой, освен вас не вижда тези числа. Ще проверя куриера. Печатът здрав ли беше?

— Да, напълно.

— Това е невъзможно — повтори генералът.

Намеси се вицепрезидентът:

— Този ненормалник твърди, че на обяд ще спре за една минута тока в Трой, Ню Йорк. Не трябва ли да предупредим някого? И защо, за бога, Трой?

— Защото е достатъчно близо до Ню Йорк Сити, за да привлече нашето внимание, но е достатъчно малък, така че когато пренасочи електричеството, няма да претовари електропреносната мрежа и да започне автоматично изключване, както през 2003 година.