Читать «Джунглата» онлайн - страница 163

Джак дю Брул

Измъкнаха се от страната и бяха в безопасност още преди установяването на двете престъпления.

След това нает преводач прекара няколко седмици в работа върху фолиото, извличайки подробностите за наблюдаваната от Поло битка, за да открие рудника, откъдето идваха кристалите, ослепили пазачите върху крепостната стена. Абдул знаеше, че в мината ще намери същите кристали като малкото парченце, което бе открил в Хонконг.

Разбира се, щеше да се наложи да бъдат изпитани, но оптическите свойства, описани от Марко Поло, бяха същите, които им бяха нужни за техния проект. Това не можеше да е съвпадение.

— Потъването? — попита Бахар. — Всичко ли мина според плановете ни?

— Трябваше да бързаме, но бяхме само на няколко мили от нашата цел и никой не ни видя да се връщаме в Бруней със спасителните лодки на „Херкулес“. Американската ни къртица се обади, че корабът им плава много по-бързо, отколкото ни бяха накарали да повярваме. Трябва скоро да ми звънне, за да ми разкаже как е минало, но мисля, че сме унищожили всички следи от Оракула, преди да са успели да стигнат там.

— Чудесно. Както изглежда, Оракула беше прав в твърдението си, че Корпорацията представлява опасност. Успяха да избягат от затвора „Инсейн“ — мисля, че малцина са успели да направят подобно нещо досега.

Абдул си спомни срещата с Кабрило в Сингапур. Беше усетил, че този мъж е опасен. Това го подсети за друг проблем, с който трябваше да се справят.

— Какво става с Прамана?

— Сега ще се срещнем. Това е причината да се бавим тук, в Джакарта. Знаех, че след провала му в Сингапур ще искаш да разговаряш с него. Само бързата ти мисъл попречи случилото се да се превърне във фатална грешка. Когато свършите разговора, ще заминем за Европа с кристалите. О, а какво стана с Кроасар?

— Вързахме му тежести и го хвърлихме в Малакския проток.

Трийсет минути по-късно източената лимузина „Мерцедес“ зави и спря пред паркинга на запуснат склад в предградията на гъмжащия от хора десетмилионен град. Асфалтът на паркинга беше напукан, от пукнатините надничаха бурени, а сградата имаше вид на невиждала боя, откакто Индонезия бе получила независимост от холандците.