Читать «Джунглата» онлайн - страница 159

Джак дю Брул

— Благодаря за всичко.

— В шест ще има коктейли в каюткомпанията. Вечерното облекло не е задължително, но заради теб ще си сложа наметалото.

Беше дарен с бледа усмивка за опита да я развесели и й кимна за довиждане. Сега най-сетне успя да намери Линда. Откри я в спортната зала заедно с Еди Сенг. И двамата носеха традиционните японски ги за упражнения по бойни изкуства и се бореха за надмощие на тепиха доджо.

— Не ви ли стига екшънът досега, а? — закачи ги Хуан.

Линда го изгледа гневно.

— Този задник Смит ме надви в джунглата и помолих Еди да ми покаже къде съм сбъркала.

Сенг имаше черни пояси в няколко различни вида бойни изкуства и беше сенсей на Корпорацията.

— Не мога да чакам, трябва да поговорим.

Линда се поклони на Еди и прекоси подплатения тепих боса.

— Ще ти кажа веднага, че Смит не говореше много. Щом ме закара в Янгон, ме упои.

— И ти се събуди на хеликоптера, докато сте летели към платформата?

— Откъде знаеш? — попита тя, повдигайки вежди.

— Нали съм Супермен. Шегувам се. Всъщност току-що говорих със Солей.

— Само говори, а?

Хуан не се поддаде.

— И Смит ли беше на хеликоптера?

— Да, и носеше онази чанта. Тогава направи единствената си грешка. Тя лежеше на пода между него и пилота. Точно преди да кацнем, я отвори. Вътре имаше големи яркочервени рубини. Бих казала, дълги около трийсетина сантиметра, а може и малко повече. Вече бяха рязани и полирани. През живота си не бях виждала нещо подобно.

На Кабрило му беше много трудно да повярва, че всичко това е сложна контрабандна схема. Зад станалото със сигурност се криеше нещо друго.

Линда продължаваше да разказва:

— Щом кацнахме, аз продължих да се правя на парцал. Отведоха ме право в килията при Солей, така че не зная дали Смит е останал до последното действие или не.

— Предполагам, че не. Бахар е положил големи усилия, за да вземе тази чанта. Сигурно е искал да получи колкото може по-бързо камъните. Нека те попитам нещо. Попаднах на два цели етажа, претъпкани с компютри. Говоря за хиляди паралелно свързани машини. Някакви идеи?

— Питай мозъчния тръст. Марк и Ерик са компютърните спецове.

— Не трябва ли да ги наричаме айтита?

— Значи не съм политически коректна? Ако искаш, дай ме под съд. А сега сериозно. Трябва тях да питаш. След качването на борда веднага ме пъхнаха в Тъмната Индия.

Кабрило откри Марк и Ерик в кабината на Стоуни. Играеха някаква видеоигра на огромен плосък екран, който всъщност представляваше четири дисплея без рамки, монтирани в голям квадрат. Хуан разбираше, че някои игри развиват определени умения, но не видя никакво оправдание в това двамата да се състезават с автомобилчета от рисувани филми, карани от мравояди, и то из някакъв мол.

— Момчета, предполагам, не сте чули.

— Чули какво?

— Дъщерята на Кроасар също беше на платформата. Използвали са я, за да стигнат до нас чрез нея. А Мак Ди е бил шпионин.

— Какво? — гракнаха двамата едновременно.

— Лошият се оказа Гунаван Бахар. Той е мозъкът на цялата операция. Затова първата ви работа трябва да бъде да проникнете във всички сфери на живота му. Искам да науча кой е той в действителност и какво цели. Когато за пръв път се свързах с Овърхолт, той каза, че Бахар не е в полезрението на ЦРУ. Затова ще се наложи доста да поровите, и то издълбоко.