Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 223

Джак дю Брул

Тя получи жесток удар в лицето, завъртя се и политна към земята. Мърсър запълзя, за да намери автомата, но съществото отново се нахвърли върху него и заби нож в крака му. Мърсър извика от болка, изви се и удари човека по бузата с опакото на ръката си. За свой ужас той усети, че ръката му потъна в противното лице и видя как оттам изхвърча парче плът. Нараняването обаче не забави атаката и Мърсър имаше чувството, че се бие с демон, обитаващ лабиринта.

Той се измъкна извън обсега на чудовището, скри се в мрака зад една от подпорите и видя лицето на нападателя. Беше един от главните главорези на Джанели, водачът на суданските бунтовници, Махди. Мърсър си спомни, че единият от пазачите, които бе пленил, имаше превръзка. Това бе махнал от лицето на Махди.

Нямаше време да разсъждава как суданецът е избягал от еритрейците, нито как е успял да ги проследи. Знаеше, че бунтовникът ще понечи да вземе автомата, и трябваше да стигне пръв до оръжието. Мърсър се съсредоточи върху мястото, където Махди го бе ударил за пръв път. Нещо лъскаво привлече погледа му, но беше твърде далеч, за да е калашникът. Той тръгна смело, като протегна ръце напред, за да не се блъсне в някоя от каменните колони. Селоме продължаваше да пищи, сякаш мислеше, че в галериите обикаля привидение.

Двамата мъже видяха оръжието, когато в него се отрази светлината на фенерчето. Махди беше по-близо до автомата, но Мърсър имаше по-бързи реакции. Те се хвърлиха и го сграбчиха едновременно.

Мърсър хвана по-здраво автомата и го издърпа от бунтовника. Махди го ритна с коляно в ръката, която мигновено се парализира. Изведнъж оръжието се озова у суданеца. Мърсър се бореше под тежестта на Махди и използваше само ранената си ръка, за да се предпазва от освирепелия бунтовник. Така успя да бръкне в чантата, преметната на рамото му.

Смяташе да използва бързо горящия детонаторен шнур и динамита, които носеше, в случай че се наложеше да взривят препятствията по пътя си, но сега имаше по-неотложна цел. Махди или не забеляза, или не разбра какво става, когато Мърсър хвърли фитила на главата му. Суданецът се смееше, защото знаеше, че има предимство, но щом видя пламъка на запалката в ръката на Мърсър, очите му се разшириха от ужас. В онези последни секунди той проумя каква е примката, която Мърсър бе нахлузил на врата му.

Фитилът гореше със скорост седем метра в секунда. Разнесе се непоносима миризма и цвърчене, когато вените на гърлото на Махди се пръснаха от високото налягане на кръвта му, която кипеше и се превръщаше в пара. Плътта му се изпече.

Очите му се изцъклиха, но пръстът му остана на спусъка на автомата. Към тавана се изсипа поток от куршуми. Разтърсващите изстрели и ехото подрониха част от скалата отгоре и на няколко метра от Мърсър се разби петдесеттонна каменна плоча.