Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 222

— Как? — попита Селоме.

— Още по времето, когато кивотът е бил донесен в Африка, металурзите са знаели, че живакът влиза във взаимодействие със златото. Според мен те са се надявали, че златото ще абсорбира живачните изпарения и ще спре вредното им въздействие. Не забравяй, че освен приписваните му митични свойства, кивотът е бил златен.

— Но толкова много живак?

— Не съм казал, че идеята е добра.

Те вървяха още един час по безкрайни проходи и изведнъж на Селоме й хрумна обезпокоителна мисъл.

— Мърсър, тунелът, водещ към работната шахта, беше дълъг около километър и половина и макар да се придвижваме бавно, трябва да сме изминали пет пъти по-голямо разстояние. — Гласът й бе заглушен от тясното пространство, където стените поглъщаха звука.

— И ти ли забеляза това? Аз също започвам да се тревожа. Тези тунели са прокопани в по-мек материал, за да се улесни добиването на рудата, но не би трябвало да криволичат толкова много. Може би отново сме в задънен проход.

— Загубихме ли се? — В гласа й прозвуча паника. Мърсър спря, обърна се и я освети с фенерчето. По изцапаното й лице се стичаха струйки пот. Той видя, че Селоме е започнала да губи вяра, и хвана в длан брадичката й.

— В живота има две неизбежни неща — смъртта и данъците. Имаш думата ми, че напролет ще платиш голяма сума.

Тя събра смелост и отговори:

— Американците плащат данъци през април. Аз съм еритрейка.

Следващата пещера, до която стигнаха, беше огромна. Лъчът на фенерчето не можеше да я освети цялата, но съдейки по ехото, Мърсър изчисли, че пещерата е с размерите на футболно игрище. Той веднага позна миньорската техника, използвана за изкопаването й. Големите пространства изискваха галерията да бъде изкопана в рудните залежи и сводът да е подпрян с подпори, поставени нагъсто. Това беше обичайна техника във въгледо-бивните мини, но не много ефикасна в диамантените и Мърсър се изненада, че са я използвали, за да експлоатират залежите от кимберлит. Подпорите бяха много и двамата имаха чувството, че вървят между стволовете на гъста вкаменена гора или в зловещите катакомби под стара катедрала. Мърсър остана изумен, че надзирателите на мината са проектирали и осъществили тази система. Таванът беше в ужасно състояние — напукан и набразден от огромния натиск на земните пластове отгоре. Мърсър предположи, че след стотина години подпорите ще поддадат под тежестта на скалната маса и пещерата ще се срути.

Погледът му бе привлечен от някаква сянка. В същия миг Селоме изпищя и бе повалена на земята. Мърсър също бе прикован от връхлитащо привидение, което се материализира от мрака. Главата му се удари в камъка и съзнанието му се замъгли. Не беше възможно там долу да има нещо живо. Мината беше затворена от хиляди години. Злобният ритник в корема го върна в реалността. Нямаше значение какво или кой е при тях. Щяха да бъдат убити. На лъча на фенерчето, което бе изпуснал, проблесна нож. Автоматът беше далеч в сенките.

Съществото скочи върху Мърсър, който още лежеше зашеметен. Той успя да вдигне ръка и да отклони острието, насочено към гърдите му, и после завъртя нападателя и го удари в ребрата. Но вместо да бъде забавен от атаката, човекът обезумя и го удари с лакът в челюстта. Пред очите на Мърсър падна мрак. Той щеше да загуби битката, но Селоме скочи на гърба на нападателя и го дръпна за миг от Мърсър.