Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 221

Изпита желание да избяга от тази зловеща пещера, но ученият в него искаше да бъде сигурен, макар да знаеше, че изводът може да означава смъртна присъда за двамата със Селоме. Тя продължаваше да се моли. Мърсър натроши парче руда, оставено на земята, махна предпазния цилиндър на фенерчето и изсипа вътре праха, а после извади пръчка динамит. Той изстърга малко експлозив на земята до контейнера. Селоме го видя, че прави нещо, и се приближи до него.

— Какво правиш?

— Експеримент — отговори той и тя долови страха в гласа му. Мърсър сложи манерката върху металния цилиндър като капак. — Спомняш ли си какво каза отец Ефраим за децата, които са работили в мината? Че били убити от жестокост.

Той щракна запалката и експлозивът се възпламени, озарявайки пещерата с ярка бяла светлина. Когато огънят изгоря, Мърсър почука няколко пъти и я прибра в чантата. Червеникавата руда в импровизирания апарат бе потъмняла значително. Той я изсипа върху неравната скала и зачака. Само след няколко секунди от рудата изтекоха сребристи капки, които образуваха локвичка на земята.

— Отец Ефраим не ни е говорел за жестокост, а за живачен сулфид, минерал с яркочервен цвят.

Двамата се вторачиха в блестящата локва от течен метал.

— Но живакът не е ли…

— Един от най-токсичните елементи в света. Вдишването на изпаренията му може да осакатява, да парализира и да убива.

— Това ли е убило децата?

— Ще убие и нас, ако не се измъкнем оттук. Живачният сулфид е толкова смъртоносен, че в днешно време миньорите, които копаят такава руда, работят само осем дни в месеца. Всяка секунда забавяне може да има трайни последици — отговори Мърсър и поведе Селоме по друг тунел.

— Не може ли да направим нещо?

— Можем. Да се потим. Ако искаш вярвай, но потенето може да изчисти организма от живака, стига да не се е свързал с клетъчните протеини. След всяка смяна миньорите седят в помещение под мощни нагревателни лампи, наречено „плаж“, за да се потят и да изхвърлят токсините.

В мината беше задушно и горещо, затова нямаше проблем порите им да се отворят, но имаха само една манерка с вода и когато свършеше, телата им вече нямаше да изпускат течности, за да се охладят. Тогава организмите им щяха да започнат да абсорбират живака и последиците можеше да бъдат необратими.

Двамата влязоха в още няколко пещери на ужаса, докато си проправяха път в мината. В едната имаше стотина мумифицирани жертви. Мърсър предположи, че много от децата са били изложени на въздействието на живака чрез майките си, докато са били в утробите им. Отровата бе причинила страховити увреждания на хромозомите им и те имаха ужасяващи деформации. Някои дори не приличаха на човешки същества.

— Жилата кимберлит е минала през залежи от живачен сулфид. Не съм чувал за подобна геоложка особеност, но разбирам защо са смятали, че кивотът със завета може да помогне на децата.