Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 220

В тунела беше тъмно и Махди вървеше с протегнати напред ръце, опипвайки стените. След като мина край няколко разклонения, той влезе в следващото и запали фенерчето. После извади ножа от ботуша си и сряза въжето около китките си. Хората му щяха да счупят фенерчето, останало при еритрейците, в мелето след бягството му, затова никой нямаше да може да го проследи, Единствено той беше ловецът в този адски свят и Мърсър нямаше представа какво го очаква.

Мърсър смяташе, че първата част от бавното и мъчително придвижване е била трудна, но нищо не можеше да се сравни с последните два часа. Той бе успял да заведе миньорите до пещера, където проникваше чист въздух, но оттогава бе превел Селоме през два задънени прохода и бе принуден да се провира през места, през които трудно биха могли да минат дори децата, изкопали тези галерии. Мърсър имаше чувството, че се намират в тялото на някакво огромно същество. Докато се промъкваха през извиващите се разклонения и шахти, той започна да мисли, че ще се изгубят. Засега оставяха следи в прахта, но ако минеха през чисто място, нямаше да могат да се върнат при ертирейците.

Най-после двамата влязоха в друга висока галерия, в която нямаше чист въздух, но беше експлоатирана интензивно. Лъчът на фенерчето освети гледка, която щеше да го обсебва до края на живота му.

За разлика от труповете в италианската мина, тези тела не бяха подредени, а оставени там, където бяха паднали в прегръдката на смъртта. Позите им показваха, че са агонизирали. Изсъхналите мумии бяха десетина. Кожата им бе опъната на изразяващите ужас лица. Труповете бяха на деца. Най-големите бяха на не повече от десет-дванайсет години. Дори в смъртта, страданията им бяха очевидни въпреки изминалите хилядолетия.

— Боже мой — ахна Селоме.

Мърсър не каза нищо. Гледаше окаяните останки от децата роби и се опитваше да попречи на чувствата си да замъглят преценката му. Съдейки по купчините руда, той разбра, че работата бе продължила до смъртта им. Липсваха опити децата да бъдат погребани. Те бяха принудени да работят, докато умрат, и после оставени да изгният. Селоме започна да се моли на Бога.

Макар че още беше в шок, Мърсър положи усилия да разгледа отблизо един от труповете, защото искаше да знае точната причина за смъртта. Не се осмели да докосне крехкото тяло, но не видя следи от наранявания. Нямаше счупени кости или видими трамви. Единственото странно нещо беше неестественото изкривяване на ръцете и краката, които бяха извити под такива ъгли, сякаш нямаха кости. Мърсър забеляза, че и другите трупове са в подобни пози.

„Какво е причинило това, по дяволите?“ — запита се той. Зъбите на детето бяха запазени, затова явно не бе умряло от скорбут, а вероятно от рахит. После Мърсър престана да мисли за диагнозата и изпита завладяващо състрадание. Имаше ли значение как са умрели? Децата бяха убити от безименен робовладелец, който вероятно бе възнаграден за вещината си. Мърсър трябваше да положи усилие, за да си поеме въздух. Той се помоли безмълвно за децата и когато вдигна глава и забеляза рудната жила, която бяха копали, го осени ужасяващо прозрение.