Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 219

Разбира се, той беше в мината по чиста случайност и разговаряше със суданците, когато Мърсър се появи. Махди пръв хвърли оръжието, защото реши, че Мърсър е спечелил тактическо предимство, като е хванал белия миньор. И когато след миг курвата се появи с насочено оръжие, Махди разбра, че е взел правилното решение.

Друга случайност беше голямата превръзка на лицето му. Той и един от бунтовниците се упражняваха в бойни хватки с ножове, когато суданецът се подхлъзна и острието разряза лицето на Махди. Раната щеше да зарасне, но щеше да остане белег. Превръзката, поставена от лекаря, скриваше чертите му и след като не се вгледаха в него отблизо, нито Мърсър, нито еритрейците го познаха и не знаеха, че пленникът им е командирът на су-данските пазачи.

Махди позволи да бъде взет в плен, свиваше се като останалите и участваше в тази самоубииствена мисия само за да удуши Мърсър, когато му се предоставеше възможност. Може би щеше да успее да се погаври с курвата, преди да я убие. Той се усмихна и се запита дали ще може да направи така, че Мърсър още да е жив, докато чука еритрейската мръсница, макар че се съмняваше. Беше по-добре първо да убие американеца и после да се забавлява спокойно.

Най-напред обаче трябваше да тръгне след тях. Лесно щеше да ги проследи в тъмните тунели, но не искаше да се отдалечат твърде много. Махди чакаше повечето роби да заспят и общуваше с тайни знаци с другите пазачи. Това беше код от жестове, който безброй пъти бяха използвали по време на гражданската война в Судан. Махди заповяда на един от хората си да се пожертва в безразсъден опит за бягство, за да му даде възможност да се измъкне. Хрумна му да се опитат да се преборят с похитителите си, но еритрейците бяха въоръжени с автоматите АК — 47 на суданските пазачи. Най-доброто решение беше незабележимото бягство и дори да не успееше да вземе някой от калашниците, Махди имаше нож, скрит в ботуша му.

Докато изчакваше подходящ момент, той погледна ботушите и си спомни за плешивия дебелак, от когото ги бе взел. Преследването беше скучно, но убийството му достави удоволствие. Жертвата бе казала, че е археолог. Хитро прикритие, но Джанели вече бе предупредил Махди, че мъжът търси изоставената мина. Сега Махди знаеше, че не е било необходимо човекът да умира, защото търсеше на осемдесет километра от мината. Но ботушите му харесваха.

Когато три четвърти от еритрейците заспаха, той реши, че моментът е дошъл. Махди показа на другаря си свит юмрук и бунтовникът кимна.

Суданецът не се поколеба. Той скочи, разритвайки спящите миньори, и се втурна към един от страничните тунели, далеч от мястото, където Мърсър и Селоме бяха изчезнали, като крещеше неразбираеми ругатни. Махди също пристъпи към действие и използва другите суданци като прикритие, докато се измъкваше от групата и се сливаше с мрака отвъд мъждукащата светлина на единственото фенерче.

Еритрейците се събудиха. Единият се прицели в тъмнината и натисна спусъка. На гърба на бягащия суданец се появиха три червени петна. Той се строполи близо до изхода. В суматохата Махди се измъкна от групата. Въжето около ръцете му затрудняваше движенията му, но той успя да грабне второто фенерче, докато излизаше от пещерата.