Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 218

Мърсър се облегна на камъка и Селоме сложи глава на гърдите му. Всички се нуждаеха от почивка. Мъжете се проснаха около тях. Бяха капнали от умора.

— Оттук нататък е нанадолнище — каза Мърсър.

— И ще стане по-лесно? — попита тя.

— Не. — Той поклати глава. — От час и нещо се изкачваме към повърхността, затова тунелите трябва отново да се спускат надолу, ако искаме да намерим изход.

— Откакто сме влезли в мината, отговаряш загадъчно, премълчаваш половината неща и непрекъснато ме изненадваш. Какъв номер си приготвил този път?

Мърсър се засмя.

— Разкри ме, а? Да, подготвил съм още един номер. Спомняш ли си, когато влязохме в мината, след като Джанели ни хвана в манастира? Тогава казах, че търся път за бягство. На трийсетина метра от повърхността забелязах, че част от стената изглежда така, сякаш е била построена повторно. Камъкът беше по-светъл от останалите блокове в тунела. Обзалагам се, че там има друг тунел, който е бил скрит.

— И мислиш, че шахтите в тази стара мина водят към него?

Той кимна.

— Но ако не е така, здравата ще загазим.

Те почиваха половин час и после Мърсър реши, че ако се забави повече, ще се схване и няма да може да се изправи. Той помогна на Селоме да стане и разговаря с водачите на групите, като отново я помоли да превежда. Мърсър им обясни плана си и еритрейците се съгласиха. Вярата им в способностите му беше вдъхновение за Мърсър, но и бреме. Първо от него зависеше животът на Хари, Селоме и Хабте, а сега и на още четирийсет души плюс останалите в робските лагери. Той се опита да прогони от съзнанието си мисълта за поражение. Беше късно да поставя под съмнение решението си, макар че можеше да заведе на смърт тези хора.

— Готова ли си? — обърна се Мърсър към Селоме.

— Казвала ли съм някога „не“?

— Така те харесвам.

Двамата излязоха от пещерата през един от големите тунели и само след няколко секунди вече не виждаха светлината на двете фенерчета, които оставиха на еритрейците. Лъчът на единственото им фенерче едва мъждееше в мрака на лабиринта. Автоматът АК — 47, който Мърсър бе взел, в случай че успееха да стигнат до повърхността и да се изправят срещу Джанели, изглеждаше също така безполезен.

Махди изчакваше удобен момент. Беше нетърпелив и чакането го изнервяше, но усилията му щяха да си заслужават. Махди лежеше заедно с трима судански войници, които от години бяха под негово командване и бяха готови да убиват и да умрат за него. Присъствието му бе накарало бунтовниците да бъдат дисциплинирани, за да изчакат тръгването на американеца и еритрейската му курва. Лежейки сред вонящата купчина от еритрейци, Махди се поздрави, че е стигнал толкова далеч.