Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 215

— Да.

— Тогава ми обясни защо е трябвало децата да изкопаят този тунел толкова широк и висок? Освен това как са могли да го изкопаят право до залежите с кимберлит? Шансът е едно на милиард.

— Нямам представа. — Беше ясно, че тя не е мислила по тези въпроси.

— Този тунел е изкопан, след като кимберлитът е бил открит, за да бъде по-лесно изваждането на рудата. Размерите са за възрастни хора, а не за деца. Изкопан е така, че двама мъже, носещи кошове с руда, да могат да се разминат спокойно. Кимберлитът вече е бил намерен чрез друга серия от тунели, изкопани под този, и това е мината, описана в „Срамът на царете“.

— Боже мой — възкликна Селоме. — Била е пред очите ми през цялото време, а аз не съм я видяла.

— С това си изкарвам прехраната. Този пряк тунел е бил изкопан накрая, когато е станало ясно, че мината е богата на диамантени залежи.

— Тогава другият екип копае там, където мислиш, че двете мини се пресичат? Открил си местоположението по сателитните снимки?

— Да. В края на краищата се оказа, че снимките от „Медуза“ имат стойност. Когато за пръв път ги видях във Вашингтон, забелязах на някои от тях бели линии и предположих, че са или деформации, или жили от компактен минерал, които са изпратили обратно силно ехо към позитронния приемник. Но когато дойдох тук, разбрах, че представляват кухини в земята, тунели като този.

— И си открил път към повърхността?

— Ами, не съвсем. Не забравяй, че снимките са неясни. Това е просто догадка. Но въпреки всичко мисля, че мястото, където копаят мъжете, ще ни отведе към по-старите тунели, за които ни разказа отец Ефраим.

— Не казвам, че не ти вярвам, но ако не е така?

— Тогава Джанели ще влезе в мината и ще застреля всеки, когото види. — Мърсър сви рамене. — Благодарение на мен стигнахме дотук, нали? Надявам се, че късметът няма да ни изостави.

Той сложи и последния експлозив и те взривиха скалата. Всеки участва в импровизираното гласуване дали да се предадат на Джанели, или да се опитат да намерят изход от мината. Мърсър чувстваше, че им дължи това. Обясни им за срутванията и другите опасности, но вотът беше единодушен да затворят отново мината.

Когато блокираха тунела, Мърсър ги премести в шахтата, където още един час пробиваха дупки. Мърсър работеше с един от компресорите, когато режещото острие стигна до празно пространство и инструментът хлътна в скалата. Развълнуван, но без да се осмелява да се надява твърде много, той извади компресора, премести го няколко сантиметра по-нататък и проби друга дупка. Част от пода се срути и пред се отвори черна бездна, която не бе виждала светлина от три хиляди години. Ликуващият му вик стресна останалите и всички се събраха около него, изтръпвайки от зловонната миризма на разложение, която изригна от недрата на земята.

Мърсър изключи компресора и направи знак на мъжа горе да спре генераторите. След няколко минути еритрейците погледнаха в мрака и шахтата се изпълни с развълнувани гласове.

— Ти успя — извика Селоме и прегърна Мърсър. Страстната им целувка предизвика одобрителните възгласи на работниците и доволната усмивка на Мърсър.