Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 214

— Когато го спипаме, ще му се иска да бе умрял в свлачището.

Входът на главния тунел беше разчистен и Хофмиър заповяда на еритрейците да махнат отломките. Експлозивите бяха разтрошили скалите и работниците бързо се строиха в редица, за да изнасят навън камъните. Работата продължи два часа заради разстоянието до повърхността и защото Хофмиър използва специално направени подпори за тавана.

Джанели стоеше до южноафриканеца, докато си пробиваха път към шахтата. С пистолет в ръка, Хофмиър подаде глава в пещерата и дълго мълча.

— Е? — задъхано попита Джанели.

Джопи не отговори. Той каза на двама работници да разчистят последните отломки и се провря в сводестата пещера. Окуражен от действията му, Джанели го последва. Двамата застанаха на скалния перваз над древната мина. Прожекторите още светеха ярко, захранвани от мощните батерии, защото генераторите не работеха. Те бяха разбити и частите им бяха разпръснати около тях в локви от машинно масло. Компресорите бяха наредени до генераторите. И те бяха строшени.

В пещерата нямаше нищо друго, освен унищожената техника.

— Всичко е счупено — каза Джанели, без да може да повярва на очите си.

Челюстта на Хофмиър беше увиснала от почуда. На лицето му бе изписана недоверчивост. Нямаше и следа от Мърсър, еритрейските миньори и суданските пазачи. Неизвестно как Мърсър бе направил така, че всички да изчезнат.

На отсрещната стена, написано с ярка жълта боя с големи букви, имаше съобщение от четири думи, несъмнено измислено от Филип Мърсър. По гърба на Хофмиър и особено на Джанели полазиха ледени тръпки. И двамата имаха чувството, че написаното е истина.

МИНАТА

Час преди Джанели да влезе в шахтата и да се натъкне на изкуствено предизвиканото свлачище, работната галерия на мината изглеждаше съвсем различна. Машините бръмчаха и тракаха. Шумът им отекваше под сводестия покрив и заглушаваше виковете и ругатните на еритрейските работници. Кипеше трескава дейност, докато се опитваха да спазят почти невъзможния срок, поставен от Мърсър. Мъжете разбиваха скалата и къртеха камъни, пробивайки дупки с размерите на човек, наклонени под ъгъл от главната шахта, както им бе обяснил Мърсър.

На входа на тунела работата не беше толкова трескава, но беше също така шумна. Миньорите продължаваха да пробиват дълбоки три метра дупки в тавана. Мърсър бе отишъл при тях и поставяше експлозиви. Селоме му помагаше, като му подаваше цилиндрите с пластичен взрив от количката, която бяха докарали в шахтата.

— Ще ми обясниш ли най-после какво става? — попита тя.

Мърсър не отмести поглед от експлозива, който поставяше.

— Да. Това свлачище ще ни спечели още няколко часа, докато Джанели стигне до нас.

— Вече ми го каза. Освен това щеше да направиш така, че всички да изчезнем. Какво имаше предвид?

— Забеляза ли някакво несъответствие между мината, която описа отец Ефраим, и този тунел тук?

Селоме поклати глава.

— Той каза, че мината на цар Соломон е изкопана от деца, които са работили като роби — продължи Мърсър.