Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 213

Еритреецът продължи да го души дълго след като снайперистът престана да се съпротивлява, и спря едва когато усети, че животът е напуснал тялото. Хабте се вторачи в лицето и го позна. Това беше шофьорът на колата, паркирана пред хотел „Амбасойра“, когато суданците и израелците се сблъскаха в стаята на Мърсър. Хабте искаше в калта да лежи мъртъв водачът на екипа им, но явно трябваше да почака.

Звънът на телефона го стресна и той с мъка се изправи и го намери. Сателитният телефон бе паднал на два-три сантиметра от шахтата.

Хабте го отвори и натисна копчето, за да приеме разговора. Гласът му излизаше едва-едва.

— Ало, свързахте се с телефона на Филип Мърсър. Той е погребан жив. Мога ли да направя нещо за вас? Казвам се Хабте Маконен.

Мъжете, които разчистваха входа на мината, чуха и едновременно усетиха още една експлозия дълбоко в земята. В последвалата тишина Джанели попита Джопи Хофмиър дали знае какъв е произходът на подземния взрив. Южноафриканецът нямаше отговор и вместо да разсъждава, каквото изглежда беше желанието на Джанели, накара екипите да продължат работата си. След четирийсет минути входът бе разчистен достатъчно, за да може човек да се провре през отвора.

Хофмиър влезе пръв и освети прохода с мощно фенерче. Джанели изпълзя след него и двамата се вторачиха в черния тунел. Джопи огледа стените и тавана, търсейки нови пукнатини в скалата. На всеки няколко крачки той почукваше камъка с чукчето си и се ослушваше за глух звук, който би показал кухо място. За разлика от него Джанели гледаше тъмата пред тях и мислеше дали ще си възвърне диамантите.

— Сигурно са се опитали да взривят сейфа. Това чухме — каза той. — Мърсър предупреди за използването на експлозиви без предпазни мрежи под свода, затова не може да е било друго.

Лъчите на фенерчетата проникнаха само на няколко метра в задушаващата завеса от прахоляк, примесен с химичната смрад на експлозиви. Засега тунелът беше чист. Всичко изглеждаше на мястото си.

Хофмиър пръв забеляза нещо нередно, когато изчисли, че са само на около шейсет метра от шахтата. Камъни блокираха пътя от пода до тавана, но свлачището не беше така плътно като първото. Скалата се ронеше само при потропване с крак. Хофмиър извади няколко парчета от купчината, но нищо не падна отгоре.

— Какво е това? — попита Джанели.

— Нямам представа, но ако Мърсър мисли, че ни е спрял за дълго, явно се е побъркал — изсмя се подигравателно Джопи. — За нула време ще махнем от пътя тези камъни и ще стигнем до шахтата.

— Сигурен ли си?

— Да. Таванът изглежда стабилен, но за всеки случай ще го подпрем, докато разчистваме купчината. — Хофмиър приключи с огледа на отломките и се обърна към работодателя си. Джанели му бе обещал премия веднага щом намереха диамантите, затова южноафриканецът изгаряше от нетърпение да влезе в мината. — Чувал съм за Мърсър от минно-геоложките списания и от познати в Южна Африка и очаквах много повече от него. Блокирането на тунела по този начин е детска игра. Не знам какво иска да направи, но всичко това започва да ми писва.