Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 200

— Защо не използваме багера? — засмя се Джанели и Мърсър разбра, че обсъждат как да го убият.

— Мисля, че ще бъде по-забавно, ако го дадем на суданците и ги оставим да го изнасилват, докато умре — каза Хофмиър.

— Не знаех, че християните вършат такива неща.

— Не забравяйте, че онези маймуни преди всичко са африканци. Изнасилването на заловените врагове е най-старият обичай тук.

— Девет и половина е — възкликна Джанели. — Загубих представа за времето. Трябва да се обадя във Венеция. Ще се наложи да ме извиниш.

— Разбира се, господин Джанели. Съжалявам, че заради мен закъсняхте за обаждането.

— Още не е станало късно, но отново трябва да използвам тоалетната. Гореща вода, вносна храна и никакъв лед няколко седмици и въпреки това стомахът ми е задръстен.

— Отмъщението на Мениелек, а?

— Не е смешно, Хофмиър.

Мърсър чу как Джанели смъкна ципа на панталона си и после гласовете заглъхнаха. Последните думи, които долови, бяха ругатните на италианеца срещу дъжда.

Разполагаше с десетина минути, преди Джанели да се върне, и той не ги прахоса. Разшири дупката, за да може да мине през нея, и докато се вмъкваше, събори багажа, който падна на земята.

— Мамка му — изсъска Мърсър, масажирайки тила си, където го бе ударила една от чантите.

Започна да претърсва палатката на Джанели, преравяйки куфарите. Джанели си бе докарал мебели, сред които старинно дървено легло с балдахин и мрежа против комари. Мърсър пъхна ръце под дюшека и откри две вградени чекмеджета, където намери сателитния телефон, който бе дал на Хабте в номадското село Бадн. В десетте чекмеджета на старинното бюро имаше само купчини документи.

Той погледна часовника си. Бяха изминали осем минути. Паниката го накара да бърза. До шезлонга имаше масичка, отрупана с книжа. Мърсър ги вдигна, за да види дали отдолу не е скрито нещо, но пак не му провървя. Джанели щеше да се върне всеки момент и ако Мърсър не намереше нищо, с плановете му за бягство беше свършено. Щеше да бъде по-добре да се върне в заграждението и да опита отново следващата нощ.

Дъждът барабанеше по найлоновия покрив и заглушаваше всички звуци. Мърсър пак погледна часовника си. Единайсет минути. Трябваше да тръгва. В същия миг хладилникът вляво се разтресе, избръмча силно и утихна. Мърсър осъзна, че това е единственото място, където не е търсил, и го отвори. На най-горната лавица беше кожената му чанта. За миг той се увери, че сгънатите снимки от „Медуза“ са вътре. Слава Богу! Ако не бяха там, плановете му за бягство щяха да се провалят.

Джанели трябва да ги бе сложил в хладилника, за да ги предпази от високата влажност на въздуха. Мърсър преметна през рамо чантата си и започна да подрежда багажа, когато гласът на Джанели го накара да се вцепени. Италианецът беше пред палатката и викаше нещо на пазачите.

Мърсър се провря през отвора и се измъкна навън, преди Джанели да го е забелязал.