Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 199

За да попречи на Левин, първо трябваше да спре Джанели. А за да го стори, трябваше да освободи някои от бежанците, които да създадат суматоха и да прикрият опита му да се свърже с Дик Хена. Освен това Мърсър бе отговорен, че взеха в плен еритрейците, и беше негов дълг да върне свободата им. Той се замисли и за Селоме, и за онова, което бе преживяла. За пръв път откакто Аги Джонстън го напусна, Мърсър чувстваше онзи предишен пламък в гърдите си. На този етап нямаше значение дали това е любов, но му даваше сили да се бори. Той тръгна към палатката на Джанкарло Джанели.

Лагерът на белите се намираше на около петстотин метра от заграждението за пленниците. Нощта беше мастиленочерна и светлината, струяща от палатките, водеше като фар Мърсър, който газеше в калта. Шумът на дъжда заглушаваше всички други звуци.

Неочаквано от сребристия дъжд изскочи въоръжен бунтовник. Появата му беше толкова внезапна, че Мърсър се усъмни в зрението си. Суданецът гледаше встрани и държеше автомата си под мокрото си пончо. Гърлото на Мърсър пресъхна. Той затаи дъх и събу обувките си, като се молеше бунтовникът да не се обърне. Движеше се бързо, като правеше колкото е възможно по-големи крачки. Суданецът усети нещо и започна да се обръща, изваждайки автомата.

Мърсър стигна до него, вдигна лакът и използвайки инерцията си и обръщането на пазача, за да увеличи силата на удара, го стовари върху врата му. Суданецът се строполи в калта. Мърсър нямаше време да провери дали бунтовникът е мъртъв, или само е изгубил съзнание. Той грабна автомата му, претърси униформата на пазача за резервни пълнители и продължи към лагера.

Въоръжен и изпитвайки известно усещане за контрол, Мърсър се приближи до палатките, които бяха разположени на две отличаващи се групи. По-големите бяха разпънати в четири редици, а другите пет образуваха кръг. Мълния освети маси, столове и огнище от камъни в средата. Мърсър предположи, че четирите по-малки палатки са за белите, наведе се и се отдалечи колкото е възможно повече от палатките на суданците.

Дъждът го скри, докато се промъкваше към задната част на лагера на белите. Мърсър се препъна в едно от въжетата и падна в калта. Лежа на земята, докато бавно преброи до двайсет, като чакаше да види дали непохватността му е привлякла внимание, но не последва тревога.

Мърсър долепи ухо до найлона на палатката и се заслуша. Беше взел парче бодлива тел, което едва държеше, без да убоде пръстите си. Увери се, че в палатката няма никого, и сряза стената там, където бе прикрепена към пода.

Пропълзя вътре и се опита да види всеки детайл на слабата светлина от съседните палатки. Веднага щом забеляза, че има две легла, той разбра, че се е вмъкнал в друга палатка. Търсеше Джанели, а милиардерът едва ли спеше в една палатка с друг човек. Мърсър се досети, че това трябва да е жилището на двамата южноафриканци, които в момента бяха в мината.

Чу, че Джанели и Джопи Хофмиър разговарят в съседната палатка. Дъждът му пречеше да разбере думите, но гласовете несъмнено бяха техните. Промъкна се до отсрещната страна, където разговорът се чуваше най-силно, и изряза малка дупка в найлона. Но гледката беше запречена от чанти и куфари. Мърсър долепи ухо до отвора.